Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мос само кимна.
Навсякъде в градината на боговете пращяха пламъци. Мат и Мос заедно запалиха огньове. Нищо не биваше да остане от дяволските неща, които растяха тук и бяха довели до гибел толкова много хора.
„Трябва да си вървим — даде да се разбере с жест накрая Мос. — Твърде опасно е тук.“
Мат кимна и му помогна да вдигнат и отнесат Аруула. Ноона ги следваше. Момичето все още изглеждаше объркано, вероятно би последвало всеки и би направило всичко, което поискат от нея.
Слязоха в някогашната канализационна система на Рим и Мос ги преведе през широко разклонената мрежа от сухи, но все още вонящи канали. Отвсякъде до тях долиташе страшен шум. Викове, ръмжене, дрънчене на оръжие. Мат посочи нагоре с въпросителна мимика. Мос се усмихна накриво.
— Не се безпокой, Маддракс — каза на езика на варварите. Освободих воините на боговете. Творенията се надигат срещу създателите си.
На Мат му беше трудно да си преведе онова, което каза Мос. Но вярваше, че го е разбрал.
Аруула отново дойде на себе си и накрая Мат можеше да постави въпросите, които пареха на езика му.
Да, когато са били заедно в градината, Мос дал на Аруула да яде от плодовете, които правят човека силен. Само така би имала някакъв шанс да победи гладиатор на боговете и да спаси него, Маддракс. Въпреки това на Мат му беше трудно да почувства благодарност.
— Действието постепенно ще отшуми — обясни Мос — след известно време.
— А ти? — Мат постави най-сетне въпроса, който най-много го вълнуваше. — Кой си ти?
Лицето на Мос стана сериозно. Погледът му мина през Мат и се изгуби някъде в далнината на миналото.
— Преди много време — започна най-сетне той с глух, тих глас — самият аз бях слуга на онези, които наричаха себе си богове. Одобрявах онова, което вършеха — и което аз вършех. Защото осигуряваше за мен и на семейството ми приятен живот. За мен страданието на другите не означаваше нищо. Докато и на самия мен не ми се наложи да страдам.
Спря. Аруула преведе на Мат. Тогава Мос продължи:
— Тренирах гладиаторите. Сводовете под арената бяха моето собствено малко царство и можехме да живеем в двореца на боговете. Но тогава…
Отново млъкна. Споменът, изглежда, го срази. С усилие продължи:
— Боговете отнеха жена ми и дъщеря ми. Просто така, за забавление. Направиха ги робини за сексуални удоволствия. Синът ми искаше да им помогне, но беше сразен и хвърлен за храна на зверовете. Едва тогава обърнах внимание — намерих главата на сина си в една от клетките.
Мат изтръпна от ужас.
— Това ми отвори очите. Исках да организирам метеж срещу тези лъжливи богове, но не успях. Онези, които се бяха доверили на моето ръководство, загубиха живота си — на арената и в клетките. И мен ме смятаха за мъртъв. Успях да се укрия през всичките тези години. Знаех, че някога часът ми ще удари. — Погледна Мат. — Този час дойде с теб, Маддракс. Знаех го в момента, когато те видях. Ти беше изпратен от истинските богове. За спасение на всички, които живеят в този град. Настъпи ново време в Роома. И аз ще се погрижа да почитат името Маддракс.
Мат поклати глава.
— Не — каза той, — заслугата е твоя. Ти има куража да се изправиш срещу боговете. Ние само случайно бяхме… — той повдигна рамене — … на точното място в точното време. — Усмихна се леко.
Аруула преведе и допълни:
— Обещай ни нещо, Мос…
— Да?
— Погрижи се за момичето — помоли го Аруула и посочи Ноона.
Мос кимна и се усмихна.
— С удоволствие. Може би вече съм готов отново да имам дъщеря.
Двамата придружиха Мат и Аруула до хълма, където бяха оставили джипа „Хамър“. Мос се удивляваше на превозното средство, макар и не така щедро, както го бяха направили в ордата на Аруула. Вероятно през живота си беше видял и преживял твърде много неща, за да може нещо наистина да го изненада.
Погледнаха назад и обгърнаха с поглед Вечния град. Естествено, че нищо не беше се променило, ако го наблюдаваш с просто око. Но имаше надежда нещата да се обърнат към по-добро и тази надежда се опираше на плещите на мъже като Мос.
Мат им пожела щастие. Тогава той и Аруула се качиха в джипа и потеглиха — назад на север.
Тук бяха намерили онова, което той търсеше. Макар и при обстоятелства, по-различни от онези, които би желал.