Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Измъкна се от покрития с кръпки плащ, задържа го с две ръце и с маниера на най-добрите тореадори се засили към чудовището. Паякът реагира както Мат беше очаквал. Идваше към него непохватно заради разкъсания си крак.
Мат изчака подходящия момент, после запокити плаща срещу паяка. И успя.
Гадината се омота в кърпената материя, поне за секунди беше заета с това да се освободи от нея.
Секунди, от които Мат се възползва.
Заобиколи паяка и скочи. Приземи се върху гладкия хитинов гръб на гадината. Изправен на колене, подготви тризъбеца за нападение, прицели се точно в резката между главата и трупа. И натисна с всичка сила! Хвърли се напред, за да вложи цялата си тежест в удара.
И работата стана! Острите шипове проникнаха в тялото на паяка. Огромното животно трепна, изправи се за последен път и тогава се строполи под Мат.
Дишайки тежко, Мат се смъкна от гърба на мъртвото чудовище, остана на колене в пясъка, задъхвайки се и кашляйки, но смеейки се. Облекчението си пробиваше неконтролирано път.
Но смехът му бързо секна. Защото, както се очакваше, шоуто, в чийто център се намираше против волята си, още не беше свършило.
Вторият рунд беше оповестен, преди Мат още да е успял да ги поеме дъх. Публиката поздрави новия му противник с френетични овации.
Самият той си пожела да не беше побеждавал паяка чудовище…
…сега нямаше да му се налага да се изправя срещу капитан Ървин Честър…
Този Ървин Честър не беше същият, с когото Мат Дракс беше разговарял миналата нощ. Този мъж беше повече машина, отколкото човек. Трябва да го бяха натъпкали с още от тези дяволски плодове.
В подземието с килиите под Колизея Мат имаше впечатлението, че Ървин — напук на ръста и планините мускули — не е нищо повече от купчина окаяност. В сегашното си състояние Честър събуждаше у него само ужасен страх… и необуздан гняв, насочен не към черния великан, а към покварената банда, която нехаеше на балкона над тях, преди всичко към Маарс, тази тлъста жаба, която беше провъзгласила сама себе си за бог!
Гневът помогна на Мат. Поне мъничко. Предпази го от това просто да не се примири с възможностите, които му оставаха — или да убие приятеля си, или сам да загине. Може би все пак щеше да намери някакъв начин да победи Честър, без истински да му навреди. Което нямаше да е лесно, защото от своя страна не можеше да очаква никаква милост от тази бойна машина.
Ървин Честър вече не го познаваше. Нахвърли се с ръмжене, като превърнал се в месо парен чук, удряше с боздугана си към Мат, който с голяма мъка избягваше ударите. За нападение и дума не можеше да става!
— Ървин! — извика настойчиво. — Ела на себе си, Голямо момче! По дяволите, аз съм, Мат! Мат Дракс! Твоят колега!
Фиууу!
Боздуганът с шиповете изсвистя съвсем близо до гърдите на Мат. Един от металните шипове разкъса плата на дрехата и се вряза в кожата отдолу. Само една драскотина, но тя пареше като огън!
— Ървин! Трябва да се бориш с това! Аз не съм ти враг, приятел съм ти, разбираш ли?!
Заблуждаваше ли се или наистина за кратък миг атаката на Честър спря? Може и така да е било, но въпреки това следващият удар дойде.
Мат отскочи назад и за секунди собствената му инерция извади Честър от равновесие. Преди още да се съвземе, Мат се хвърли напред, опря тризъбеца в земята и скочи с краката напред.
Улучи Честър в гърдите. Гигантът се олюля. Мат се спусна, нанесе удар с тризъбеца. Целеше се в ръцете на Ървин и фактически успя да го обезоръжи.
— Ървин! Виж ме! — изръмжа той. — Погледни ме, по дяволите!
Мат стовари юмрука си под брадата му. Но онова, което би накарало други мъже да изпаднат за часове в нокаут, у натъпкания с дрога великан предизвика само объркано тръскане на глава.
Честър примига. За секунда, изглежда, погледът му се проясни.
— Събуди се, Голямо момче! — продължи Мат. — Спомни си…
Един удар го отхвърли назад. Ървин Честър изгрухтя възбудено и се наведе към боздугана си с набучените по него шипове, но не го вдигна. Спря. Стоеше приведен посред арената, размахвайки ръце като горила.
У Мат се появи някаква надежда — твърде рано! Честър разтърси гневно глава, грабна боздугана и се изправи. С вдигнато за удар оръжие се нахвърли на Мат, на когото сърцето замря.