Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Всичко свърши.
Беше загубил приятеля си.
Гледаше изкривеното лице на Ървин Честър. В очите му зад подутите клепачи — очи, в които беше стаена всичката болка на света и припламваше адски страх. Очи, от които го гледаше истинският Ървин Честър, затворен в това управлявано от дрогата тяло…
Мат усети погледа като пробождане в сърцето си. В него пропълзя парализиращо чувство, изпълни крайниците му като с олово. Чувстваше се като прочутото зайче, което, вцепенено от ужас, е клекнало пред змията.
В следващия миг Ървин Честър се приближи. Вдигна високо набучения с шипове боздуган.
И удари.
С нечовешка сила.
Като някакъв дух Мос се промъкваше през лабиринта от коридори, камери и прегради под Колизея. До него стигаше шумът от арената, приглушен и тътнещ.
Никой не го видя и не го чу. Познаваше и използваше всяка възможност да остане скрит за случайни погледи.
Не беше забравил нищо. Всяка педя от земята тук долу все още му беше позната. Всичките тези години не бяха успели да променят нищо.
А още по-малко бяха докоснали омразата му.
Мос кимна с гневно задоволство. Чакането беше възнаградено. Беше дошло времето да накара „боговете“ да платят за всичко, което му бяха причинили. На него и на толкова много други…
С това трябваше да се приключи! И най-сетне Мос се видя в състояние да сложи край на перверзните безчинства на самообявилите се владетели на Роома — веднъж завинаги! Колко често беше присъствал на боевете за подбор на бойци в града, беше дебнал за боец, подходящ за целите му?
Сега Мос вече не беше сам. Беше спечелил съюзници. Естествено те не знаеха нищо за своя „късмет“, но Мос беше доста сигурен, че ще одобрят онова, което беше намислил. Че щяха да останат на негова страна, дори и да им кажеше цялата истина и ги посветеше във всичко. От друга страна, не можеше да се знае…
За кратко Мос се почувства неудобно в кожата си. Защото осъзна, че повече или по-малко използва Маддракс и Аруула за своите цели.
Поклати решително глава. Не, не само за своите цели. Ставаше въпрос за нещо повече. На карта беше заложено бъдещето на целия този град! Животът на хиляди хора! Това беше мисия, която оправдаваше всяка цена. Благото на мнозинството винаги натежаваше повече от това на отделни хора…
Мос прогони мислите, които не водеха до нищо и преди всичко — вече нищо не можеха да променят. При това беше постигнал целта си.
Приведе се и надзърна зад ъгъла, за да проучи ситуацията. Както се очакваше, камерата, на която беше хвърлил око, се охраняваше само от един пазач. А мъжът с люспестото лице не изпълняваше кой знае колко съвестно длъжността си. Клечеше до вратата, небрежно хванал копието в ръка, и създаваше впечатление, че ще задреме.
Мос потърси опипом наоколо в пода, намери камъче и го хвърли. От другата страна на охраната камъкът се удари със звън в коридора. Главата на пазача се надигна, обърна се в посоката, от която беше дошъл шумът. От широката уста на стража излезе някакъв съскащ звук…
…и в следващия момент се превърна в хрипливо стенание, когато Мос светкавично стисна главата и гърлото му с ръце. Силен напън и… кнак! Вратът на пазача изпука като прогнил клон.
Мос отдели секунда, за да се ослуша в мрака откъм двете страни на коридора. Нищо. Изглежда, акцията му е останала незабелязана. Въпреки това не губи повече време.
Взе от мъртвия ключа от камерата, отвори вратата и се вмъкна вътре. Влачеше трупа зад себе си. Тогава се огледа в оръжейницата на гладиаторите. Тук не беше се променило нищо през всичките тези години.
Мос търсеше нещо съвсем определено, за което беше сигурен, че е донесено тук. След известно дирене намери най-сетне онова нещо, което можеше да създава неприятности…
Мос взе предпазливо пистолета, разгледа го от всички страни, помириса го. Лютива миризма нахлу в носа му. Нещото не му харесваше, въпреки това искаше да го използва. За онова, което възнамеряваше да прави, беше идеално. С обикновено оръжие никога не би могъл да се приближи толкова много. Освен това нещото убиваше по-бързо и по-добре от разстояние дори и от нож за мятане.
Когато напусна камерата и се отдалечи от лабиринта така незабелязано, както и беше дошъл, Мос помисли и за второто оръжие, което, така да се каже, беше наточил, за да го използва за целите си. И мисълта за това му хареса още по-малко от гърмящото нещо, което държеше в ръката си.