Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Но отново се успокои с мисълта, че благото на отделния човек тежи по-малко от това на мнозинството.
Около него се усилваше шумът откъм арената.
Мат Дракс очакваше смъртоносния удар на Ървин Честър. Тълпата по балконите за зрителите така се разбесня, че му се стори, че земята под краката му затрепери.
Мат усети някакво раздвижване на въздуха, който го забърса по лицето, после болка, която го парна по лявото рамо. И накрая отвори очи.
Ървин Честър беше изчезнал!
Така му се стори поне в първия миг. После Мат го видя отдалечен на три-четири крачки, на колене на земята и тъкмо изправящ се, докато някаква ревяща безплътна сянка се носеше към някогашния капитан от BBC на САЩ.
— …Аруула? — изплъзна се от устата на невярващия на очите си Мат. Това не можеше да бъде!
Въпреки това нямаше никакво съмнение, че ставаше въпрос за Аруула, макар че едва можеше да се познае! Момичето се държеше като побесняло, крещеше и му течаха лигите. И беше се променила, беше забележимо променена! Тялото й изглеждаше странно обезформено, мускулите й изглеждаха неестествено набъбнали. И страшно подозрение се появи у Мат Дракс и за секунди се превърна в убеденост. Знаеше каква е причината за промяната у Аруула.
Плодовете от забранената градина…
Аруула сигурно е яла от онова дяволско нещо, което превръщаше воините на боговете в машини за убиване!
— Велики Боже, не! — изрева Мат. Хвърли се напред, искаше да се намеси, искаше да спаси, каквото можеше да се спасява. И въпреки това беше твърде бавен. Защото онова, което се разигра пред очите му, стана с почти противоестествена бързина.
Аруула завъртя меча си, сякаш беше лек като рапира. Подобно на трепкаща светкавица острието на меча се стрелна във въздуха и се стовари върху Ървин Честър с убийствена точност. Кръв бликна, потече и напои пясъка на арената.
Зрителите бяха вън от себе си от възбуда. А Мат Дракс се чувстваше нещастен както никога преди.
Ървин Честър се въргаляше върху влажния, тъмен пясък. Аруула се засили за последния удар и още преди Мат да се опита да я възпре, мечът се спусна.
Честър се сгърчи, когато острието го улучи. Мат чу влажния шум, с който то навлезе в месата на приятеля му. В следващия момент падна на колене до Ървин Честър. Погледите им се срещнаха.
Нещо докосна ръката на Мат. Тъмните пръсти на Ървин се увиха около неговите, стиснаха ги и в този последен миг всичко чуждо изчезна от погледа му. Устните му се движеха с мъка, оформиха усмивка и една последна дума, толкова тиха, че Мат едва я разбра.
— Благодаря.
Тогава в очите на Ървин Честър угасна и последната искра. Мат затвори клепачите му. Въпреки кръвта и безформената си фигура Честър имаше почти мирен вид.
Мат искаше да намери утеха в мисълта, че така беше най-добре за приятеля му. Че беше освободен от едно недостойно съществувание. Но не успяваше истински — още повече че опасността далеч не беше отминала!
Зрителите беснееха. Отдавна вече никой не беше останал на мястото си. Човешкото множество по балконите се беше превърнало в развълнувано, бушуващо море.
Въпреки това беше достатъчен един-единствен ужасяващо нестроен фанфарен сигнал, за да успокои публиката. Възцари се тишина, направо призрачна. Но продължи само две, най-много три секунди.
Тогава Маарс започна да беснее!
Богът на борбата представляваше странно зрелище. Лоената буца сякаш цялата се движеше. Отдалече изглеждаше като че ли се надува. Ръмжеше с преминаващ във фалцет гръмлив глас, който трябваше да се чуе навсякъде в кръглия Колизей.
— Какво казва? — обърна се Мат към Аруула.
Младата варварка стоеше задъхана, върхът на меча й опираше в земята, кръв се стичаше по острието. Изглеждаше като занесена. Мат скочи, сграбчи я за раменете и ги разтърси. Ела на себе си, Аруула!
Тя повдигна глава, погледна го. В погледа й се прокрадна нещо, което подсказваше, че го е познала. И тогава последва уплаха!
— Стражите — прошепна тя дрезгаво. — Вика стражите!
Мат Дракс трескаво се огледа. Разположената под ложата порта към арената се отвори. Повече от десетина хора гущери нахълтаха, въоръжени с копия и мечове. Оръжията и екипировката им дрънчаха при всяко движение на собствениците им. Също и личната стража на Маарс скочиха от ложата долу на арената.