Убийството на султана

Пред двореца повя по-леден от зимен вятър. Олеле, тъкмо се разтревожих, че работите отиват на зле, любимият ми професор, който знаеше как да контролира положението, взе нещата в свои ръце:

– Всъщност Бахри е прав – но не пропусна да настъпи госпожа Жале. – Естествено, специално благодаря на онези, които са прочели нещо предварително, но това не може да се иска от всички. Както каза и Мющак, при тези обиколки историята трябва да следва хронологически. Така и направихме. Но тъй като сме в „Долмабахче“, или както се е казвало преди – Двойната колона, която от гледна точка на обсадата е имала особено значение, бих предпочел разказът да продължи на това място. За да можем по-ясно да си представим събитията…

– Благодаря ви – съгласи се госпожа Жале, – ние сме доволни…

Среброкосият хладнокръвен старик я погледна като да казваше ясна ми е целта ти, но не продължи, а само се усмихна. Всъщост и професорът се върна към дните на обсадата:

– Обещах, че ще разкажа пред стените за придвижването на армията от Одрин към Константинопол. Но морето зад мен било покрито от османски кораби от Кабаташ до Ортакьой и Константинопол бил обсаден по суша и вода, тоест обграден. Естествено, в града взели необходимите мерки. Ремонтирали слабите точки в стените, за да попречат на османците да влязат, заздравили повечето порти. Пуснали и онази прочута верига на входа на Златния рог, за да възпрепятстват навлизането на османската флотилия. Тя била охранявана от десет бойни кораба зад нея. Екипажът на корабите в Златния рог очаквал със страх предстоящото нападение на османците. През това време, ден преди акостирането на корабите на Балтаоглу при „Долмабахче“, продължавал артилерийският обстрел, а барутният мирис в небето на Константинопол и отчаянието сред стените са били надежда за онези извън тях. Всъщност нещата се развили според очакванията на султан Мехмед Хан поне до злощастния 20 април. Но трябва да разкажа и предхождащите събития. Падишахът, знаещ, че в града липсват достатъчно войници за отбраната, е вярвал, че навлизането на флотилията в Златния рог е достатъчно за отслабването на силите, сражаващи се по стените на сушата. Заради това наредил на Балтаоглу незабавна атака в Златния рог. Командирът веднага изпълнил заповедта и със смелите си бойци на корабите доближил Златния рог. Караулът, забелязал наближаването на османците, предупредил охраната на корабите зад веригата. Над спокойното море се извил ураган. Оръдията се задействали, стрелите полетели. Корабите се приближили, бойците започнали кърваво сражение гуша за гуша, сабя до сабя. Безмилостно и истинско сражение. Двете страни доказвали бойните си умения и храброст. Наградата за победителите били живот и чест, а за победените – смърт и позор. И двете страни искали да победят. Отбраняващите сипели стрели и копия по корабите на нашите юнаци. Стреляли с бъчви с вода, закрепени по мачтите, и с камъни, завързани с въжета. Сражението продължило. Стигнало се дотам, че нито обсадилите, нито обсадените можели да влязат в Златния рог. Балтаоглу проумял, че ако битката продължи, ще има много жертви и взел съдбоносното решение за оттегляне.