Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Макар и неколкократно да се споглеждахме със следящия ме с безнадеждно изражение професор, тъй като не успях да се отърва от търсещия изява досадник, отново бяхме принудени да отложим така нужния ни разговор. Когато Тахир Хакъ се качи на стените с гръб към морето, опитах да се отдалеча от Пеями и закръглената му съпруга. Защото се надявах, че когато професорът завърши разказа си и даде почивка за чай, ще се върнем от пролетната обсада на Константинопол към този студен истанбулски ден и убийството на Нюзхет. И още че и двамата ще загърбим куртоазията и повече няма да позволим на никой да ни попречи. Вероятно точно заради това професор Тахир незабавно започна разказа си:
– Да, най-слабият пункт в османската обсада бил морето – подчерта. – Може би поради тази причина младият падишах обърнал особено внимание на войската, която щяла да се сражава в морето. Съоръжил най-силната флота в османската история в Галиполи под командването на капитан Сюлейман Балтаоглу. Флотът, съставен според някои от триста, според други от сто и петдесет кораба, преминал в края на март 1453 г. през пролива Чанаккале на път за Константинопол. Всички били изумени и възхитени от тази гигантска флотилия, в която от командира до робите и екипажа се чували победоносни песни. И докато османците се пръскали от гордост, ромеите се гърчели от мъка. Защото дотогава не била виждана такава морска флотилия. Дори султан Мехмед Хан и везирите му не можели да си представят, че тя ще бъде разгромена. През първите дни – да… Вероятно на 12 април Сюлейман Балтаоглу навлязъл в крайградските води тук, на това място. Корабите – галери, лодки, леки плавателни съдове и платноходи, били толкова много, че водата не се виждала от тях. Носещите се от тях бумтеж на тъпани, бойни викове и победоносни песни покривали морето и достигали до бреговете. Константинополци се кръстели при тази гледка и се молели на Иисус и Дева Мария за спасение. Но освен че допринесъл с флотилията за крайната победа, Балтаоглу с част от корабите напуснал Константинопол и атакувал остров Принкипо65…
Обърна се и се помъчи да види мястото.
– Не се вижда оттук. Говоря за Принкипо или Бююкада. Балтаоглу, завоювал го трудно…
– Тахир, нали щяхте да разказвате хронологично… – прекъсна професора старецът с посребрени коси. Заради студа се беше загърнал плътно с вълнения си шал. Въпреки мястото му най-отзад в групата силният му глас отекваше в немалкото пространство. – Обърках се, приятелю, обсадата била ли започнала или не при пристигането на флотилията ни?
Помислих, че професорът ще се ядоса, но не, той сякаш се развесели и изненадано погледна среброкосия мъж:
– Браво, Бахри, май не чуваш гърмящия си като на везирски вестоносец глас… Та не чу ли, че говоря за 12 април… Кога започва обсадата – на 6 април. И един ден преди това. Значи, нашите дошли на 5 април пред сухопътните стени. Тоест когато флотилията хвърлила котва в морето зад мен, градът вече бил обсаден седмица преди това. Дори обстрелът бил започнал.
– Откъде да знам, човече – не се засегна Бахри. – Да не съм историк? Покани ме и дойдох дано науча нещо…
– Господа, господин Бахри ми е приятел от детство – усмихна се нашичкият. – Не му обръщайте внимание, че е толкова рязък, всъщност е много добър…
– Защо да съм рязък? – не, и Бахри не беше се засегнал, двамата просто се задяваха. – Не го обясняваш както трябва, а като попитаме… – и като видя, че погледите са насочени към него, се окуражи. – Така ли е, група? Откъде да знаем кога е започнала обсадата?
– Ами – включи се госпожа Жале – ако бяхте прочели нещо, преди да дойдете, щяхте да сте наясно, господине.
65
Сега Бююкада, най-големият от Принцовите острови. – Б.пр.