Убийството на султана

– Но всяко зло за добро. Понякога логиката на епохата нарочно поставя пречки пред човека. Това е своего рода изпит. На който историята подлага народите и водачите им, за да докажат себе си. За да намерят начин да стигнат от поражение до победа… Да се възродят от пепелта… Заради това не бива да се разстройваме при всяка беда – усмихна се, показвайки детските си зъби. – Както е казал Шекспир: „Всичко е добре, щом завършва добре!“ Ето че това разочароващо малко поражение довело до много по-велика победа. Така че всеки, описващ завладяването на Константинопол, е длъжен да разкаже това знаменателно събитие – и огледа всички ни с питащ поглед, дано се сетим за какво говори. – Прекарването на корабите по сушата, бе!

Радостният му като на вестоносец глас отекна в площада.

– На вчерашната лекция намекнах за това по друг повод. Спомня ли си някой?

– Победата на Мурад II при Варна…

Това, разбира се, беше флиртуващата с професора госпожа:

– Когато баща му разбил кръстоносците при Варна, господството на Мехмед II станало съмнително. Така младият владетел бил длъжен да спечели много по-значителна от бащината си битка.

– Страхотна сте, госпожо Жале…

Нашият старик вече плуваше в собствени води; изчезна застиналото изражение и очите му блеснаха радостно. Всъщност винаги ставаше така; когато и да се заговореше за победите на Завоевателя, професорът забравяше за себе си и в захлас разказваше за подвизите на великия владетел…

– Да, приятели, няма нищо общо между човешката и бойната съдба… Случилата ви се неприятност може да ви предостави най-големия шанс в живота… И сграбчилите този шанс в управлението на държавата или в битката остават в историята. Султан Мехмед Завоевателя е бил един от тях. Той се заловил за работа, за да неутрализира поражението в морето и измислил нова тактика.