Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
На вратата на спалнята се почука. В началото на връзката ѝ с графа почукванията на слугите караха Лийша да подскача, особено когато не беше облечена. Но постепенно свикна с постоянното дискретно присъствие на персонала на Тамос. Повечето от слугите му бяха със семейството му от десетилетия и лоялността им не подлежеше на съмнение.
– Нека аз се оправя с това.
Лийша си обу чорапите, навлече роклята си и позвъни със звънчето. Прислужникът на Тамос, лорд Артър, влезе мълчаливо заедно с една по-възрастна слугиня. Тариса се бе грижила за Тамос още когато е бил пеленаче. Графът бе един от най-влиятелните мъже на света, но още подскачаше, когато Тариса го смъмряше да си изправя гърба.
– Ваша Светлост, милейди.
Артър се вмъкна в стаята с наведени очи, без да смее да поглежда към голия гръб на Лийша, докато Тариса не отиде да ѝ завърже връзките.
– Как се чувства милейди тази сутрин? – попита жената.
Гласът ѝ беше учтив и каквото и да си мислеше за присъствието на неомъжена жена в спалнята на графа, тя никога не го показваше. Естествено, ако се съдеше по репутацията на Тамос, тя беше виждала далеч по-лоши неща.
– Много добре, Тариса, а ти? – отвърна Лийша.
– Щях да съм по-добре, ако ми позволите да направя нещо за тази коса – рече възрастната жена, прокарвайки четката през тъмните къдри на Лийша. – Твърде скучно взе да ми става, откакто Негова Светлост се научи да брои повече от пръстите на двете си ръце и да си бърше сам задника.
– Бавачке, моля те – изстена Тамос и скри лице в шепите си.
Артър се престори, че не забелязва, а Лийша се засмя.
– Да, бавачке, моля те, продължавай – рече тя. – Прави каквото ти се иска, стига да ми разказваш всяка подробност от интимния живот на Негова Светлост.
Тя наблюдаваше лицето на възрастната жена в огледалото. Бръчиците покрай устата ѝ се задълбочиха още повече, докато сръчно започна да разделя косата на Лийша на кичури и да забожда фуркетите. Най-много на света Тариса обичаше да разказва истории за своя господар като малък.
– Наричах го малкия пожарникар – рече тя, – защото опръскваше навсякъде като с маркуч...
Тариса имаше много за разказване, но докато говореше, сръчните ѝ пръсти не спираха да работят. Косата на Лийша бе подредена в изискана прическа, лицето ѝ бе напудрено, а устните начервени. Жената дори успя някак си да я убеди да облече нова рокля, една от многото, които ѝ беше подарил Тамос.
Някога бе ненавиждала всичкото това гласене и кипрене в двора, но заради връзката си с винаги стилния Тамос беше започнала да преодолява съпротивата си. Тя беше лидер, уважаван от хората си. Нямаше нищо срамно в това, да изглежда добре.
Когато Лийша излезе от покоите на Тамос, Уонда вече я чакаше и без да каже нито дума, тръгна след нея. Момичето изглеждаше по-спокойно – докато беше с графа, Лийша я беше изпратила да се поразходи на слънце, за да изгори излишната енергия. Уонда не таеше никакви илюзии за това, как двамата с Тамос прекарваха времето си, но също като Артър и Тариса, никога не говореше за това.
Тамос все още беше вътре, суетеше се около дрехите си и подстригваше брадата си, макар Лийша да знаеше, че го прави, защото искаше да накара съветниците си да почакат малко, както и за да ѝ осигури повече време да се измъкне тайно и да се появи с достойнство пред тях.
Лийша излезе през страничната врата, която водеше към личната ѝ градина с билки в крепостта на графа. Като кралска билкарка, здравето на Негово Сиятелство беше нейна грижа, затова беше напълно естествено да я видят как излиза от градината и се отправя към входа на замъка.
Отношенията им не бяха тайна, така че тя не виждаше причина за всичко това, но за нейна изненада, точно Тамос настоя да спазват приличие дори само за да държи майка си на разстояние. Арейн като че ли одобряваше връзката им и – доколкото Лийша познаваше възрастната жена – най-вероятно не се интересуваше какво правят в леглото, но приличието означаваше много в двора.
Ръката на Лийша се плъзна по корема ѝ. Скоро щеше да се надуе и да предизвика приказки. Всички щяха да предположат, че е от графа, и от всички страни щяха да започнат да ги притискат да се оженят. И когато това се случеше, тя трябваше да избира между две злини.
Тамос беше добър човек. Не твърде надарен, но силен и почтен. Беше горд и прекалено суетен, изискваше прояви на уважение от поданиците си, но бе готов да даде живота си за тях в нощта. Лийша откри, че единственото, което желае, бе да прекара остатъка от живота си, споделяйки леглото и трона му, като двамата заедно управляват Хралупата. Но когато детето на Ахман се родеше с маслинена кожа, всичко щеше да се разпадне на парчета. Лийша знаеше какво е да си в центъра на скандал в Хралупата, но това... Никога нямаше да ѝ го простят.