Тайната порта [bg]

И отстъпи, докато Пол се приближи и настрои далекогледа към окото си.

— Не виждам нищо — изрече след известно време. — Само чернота.

— Трябва да бъдеш търпелив — каза Джамал, приближи се и завъртя цилиндъра. — На очите ти им трябва време да се приспособят. Освен това е по-лесно, ако решиш какво искаш да гледаш.

— Какво ще кажеш за Луната? Все пак е достатъчно голяма.

— Не, исках да ти покажа нещо друго — и Джамал завъртя цилиндъра така, че сочеше високо към лъчистата ивица млечна светлина, която се носеше като вълна по нощното небе. Пол пое инструмента от него и пак погледна. Гледа дълго, без да отрони и думица. Когато накрая се обърна отново към астронома, погледът му беше замаян, зашеметен.

— Звезди, Джамал! Хиляди, милиони звезди!

— Милиони по милиони, Пол! Повече звезди, отколкото някога сме допускали, че съществуват!

— Невероятно е!

— Моят инструмент има силата да приближава всичко далечно. Благодарение на стъклените лещи. Идеята ми хрумна малко след като самият аз започнах да използвам очила и я доразвих с помощта на трудовете по оптика на Ибн ал-Хайтам — Китаб ал-Маназир — поясни Джамал със скромно изражение. — Когато ги използваш самостоятелно, лещите нямат кой знае каква мощ, но използвани заедно, едната пред другата… е, сам се увери колко могъщи могат да бъдат заедно!

— Изумително! — възкликна Пол и пак се обърна към далекогледа. — Абсолютно изумително! С колко приближава?

— По мои изчисления двайсет пъти — сви рамене ученият. — Или може би малко повече.

— Значи лъчистата мъгла, която всички виждаме по нощното небе, всъщност е съставена от звезди — отбеляза Пол. — Милиони по милиони звезди — повтори. — Невероятно е!

— Виждал съм и други неща, за които не би повярвал, Пол.

— Луната ли?

— Разбира се. Но Венера е по-интересна. С този инструмент успях да установя, че Венера също има фази, точно като Луната. Мога да ти ги покажа.

Разтривайки очите си, Пол отстъпи назад, отдалечи се до парапета на терасата и се вторачи в звездния небесен свод над главите им.

— Мисля, че вашият еретичен доктор е бил напълно прав с модела, който предлага — отбеляза Джамал.

— Кой, Николай Коперник ли?

— Точно той — усмихна се Джамал. — Онова, което току-що ти показах, доказва извън всякакво съмнение, че вселената е безкрайно по-голяма, отколкото някой някога си е представял.

— И че се движи не небето, а ние, нали? — допълни Пол.

— Защо не? Смятам, че моят инструмент може да помогне за доказването му — рече Джамал и му се усмихна пакостливо. — Вие, християните, сте толкова закостенели във възгледите си!