Тайната порта [bg]

Свали астролаба и тъкмо се канеше да го отчете, когато зад него се обади нечий глас:

— Няма нужда, Джамал. Седмият час след залез-слънце, точно както поръча.

Първоначално астрономът не вдигна глава, но с усмивка в гласа изрече:

— Не са много хората, които споделят ентусиазма ми по определяне на часовете по звездите.

— Дори неравните часове ли, Джамал?

Астрономът най-сетне се обърна, а когато заговори, гласът му беше тих и спокоен:

— Не аз съм този, който ги е създал неравни, приятелю.

В сенките зад него стоеше тъмна фигура.

— Ал-салам алейкум, Джамал ал-Андалус!

Джамал сложи ръка на сърцето си и се поклони на госта.

— Ва алейкум ал-салам, англичанино. Тъкмо бях започнал да мисля, че няма да дойдеш. Мина много време, откакто двамата гледахме звездите заедно.

— Прав си, мина много време — отговори Пол, излезе от сенките и се озова на покрива на кулата.

— Изглеждаш ми много угрижен, Пол. Нали не са те спрели на идване към мен? Надявам се, че приятелят ми Джон Карю не се е забъркал в поредната неприятност! — изрече Джамал и черните му очи проблеснаха.

— Не, Карю не се е забъркал в неприятности — засега — отговори Пол, примигвайки под лунната светлина. — Трябва да ми простиш, Джамал, че още не съм ти благодарил за всичко, което стори за него! И за мен, разбира се. Въобще, за всички ни!

— Опасявам се обаче, че не сторих достатъчно. Онази другата работа, Пол, момичето… Онзи път, последния път, когато беше тук, имах чувството, че ще ми се ядосаш. Отказах ти и съжалявам за това, но…

— Моля те, недей! — вдигна ръка Пол. — Не казвай нищо повече! Моя беше грешката, че изобщо те помолих!

Замълчаха, загледани в нощното небе.

— А Карю? — обади се накрая Джамал. — Добре е, нали?

— Да, благодаря.

— Предполагам, че на твоя Карю ще му трябват много повече от няколко дена в подземие, за да го извадят от равновесие.

— Правилно предполагаш.

— А твоят посланик, сър Хенри Лило? Надявам се, че не го е приел твърде навътре батальон от еничари да хлопат по вратите ви?

— Успяхме да запазим тази случка в тайна от сър Хенри, докато не пуснахте Карю. Така че всичко е наред. Казаха ми, че великият везир е споменал за това тази сутрин, по време на посещението си при посланика — засипал го с извинения за грешката — така че, вместо да се опозори, посолството ни като че ли извлича известни ползи от всичко това. Механичният орган най-сетне е поправен и може да бъде поднесен на султана. Което ще стане утре.

— Значи сър Хенри ще може да поднесе акредитивите си, така ли?

— Да.

— Е, в такъв случай всичко е наред.

— Да, в това отношение всичко е наред — кимна Пол и огледа терасата на покрива. — Спомена, че искаш да ми покажеш нещо?

— Всъщност да. Става въпрос за едно нещо, върху което работя през последните няколко месеца. Исках ти да го видиш първи!