Тайната порта [bg]

— Мисля, че и двамата знаем отговора на този въпрос, нали?

Докато говореше, астрономът вдигна качулката на робата над главата си, така че лицето му се скри в сенките. Пол остана с впечатлението, че приятелят му внезапно е станал по-висок и по-слаб.

— Какво има, Пол? — направи крачка към него Джамал. — Гледаш ме много странно.

— Така ли? — Пол инстинктивно отстъпи крачка назад. — Може би това е едно от нещата, които имам нужда да знам. За какво е всичко това? Кой си ти всъщност, Джамал?

— Не говори глупости! Много добре знаеш кой съм. Аз съм астрономът Джамал ал-Андалус.

— Но това ли е всичко, което си?

— Нямах представа, че проявяваш интерес към метафизиката — отбеляза сухо астрономът.

— Онзи ден дойдох тук, за да те помоля за помощ, защото знаех, че влизаш и излизаш свободно в двореца. Но всъщност нямах представа колко свободно! Онази жена, която дойде за теб, Есперанца Малхи…

— Аха! Значи все пак си разбрал за нея! Питах се кога ли ще го направиш.

— Всъщност беше Карю. Той може да бъде много полезен. И тази жена Малхи се оказа една от най-доверените хора на валиде султан. Както и жената, от която там се страхуват най-много, доколкото разбирам от информаторите си. И въпреки това ти се разбираш добре с нея…

— Твоите информатори?!

— Ти знаеше всичко за главния черен евнух и за захарния кораб на Карю — продължи настъпателно Пол. — Скри Карю тук, за да го защитиш, а след това го освободи в мига, в който намериха истинския виновник, и всичко това без никаква суетня, без много шум, без дори и най-дребната вълничка от това да успее да проникне в двореца, доколкото мога да преценя, дори преди самият велик везир да успее да кихне — пауза. — Как въобще успя да направиш всичко това?

— Е, трябва да призная, че съм доста горд с това колко гладко премина всичко и…

— А после и всичко това — кимна Пол към новия инструмент за наблюдение на звездите, който имаше Джамал. — Колкото и да ме е яд на Карю, той е прав. Имаш невероятна колекция от астрономични пособия, Джамал! Най-прецизните инструменти, които някога съм виждал — астролаби, глобуси, карти, книги… Откъде дойдоха те, а?

— Защо не попиташ за това информаторите си, а? — изрече Джамал, но усмивката бе изтрита от лицето му. — Шпионираш ме, а после имаш наглостта да смяташ, че ще накараш и мен да шпионирам за теб, така ли?

— Не да шпионираш. Просто исках една информация за…

— Има ли някаква разлика?

— Разбира се, че има.

— Никой в двореца не би го възприел по този начин. Вие, чужденците, сте все един дол дренки — като деца сте. Непрекъснато искате да знаете за неща, които са харам. Не си мисли, че си единственият, който е пробвал подобен подход с мен!