Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Почивката няма да облекчи страданието му — каза Иста.

— Боя се, че толкова езда в това горещо време ще влоши състоянието му.

— Не виждам как би могла.

Катилара, вляво от Иста, я изгледа гневно.

— Не знаех, че сте лечителка, царина… — Офицерът не довърши изречението си, сякаш я подканяше да обясни.

— Не съм. Уви.

— Точно обратното — с негодувание измърмори Катилара.

Офицерът примигна смутено, но накрая, изглежда, схвана, че е по-добре да зареже тази тема, която очевидно бе твърде неприятна за маршезата.

— Разбойници от княжествата рядко се появяват толкова близо до Порифорс, царина, уверявам ви. Но тази сутрин добре ги сдъвкахме и не вярвам да опитат отново.

— На мен не ми се сториха обикновени разбойници — каза Иста. — По-скоро част от войска, ако се съди по табардите им, макар че и истинските разбойници едва ли биха се поколебали да използват подобна дегизировка, предполагам. Дали Сордсо Пияницата внезапно е развил военни амбиции, или някой друг от двора му е решил да изпробва защитата ви, как мислите?

— Никога не бих си го помислил за Сордсо, но е вярно, или поне така се говори, че след трагичната смърт на сестра му Умерю той много се бил променил. Ще трябва да му измислим друг прякор, ако продължава в същия дух.

— О?

Окуражен по този начин, офицерът охотно подхвана клюки за друг двор, което явно бе по-безопасно, отколкото да обсъжда събитията в своя.

— Казват, че внезапно се загрижил за армията си, като никога преди. И че се е отказал от пиенето. И че изгонил всичките си предишни приятелчета. Освен това съвсем неочаквано се бил оженил, за наследница на Бораснен. И си взел две официални метреси, които рокнарийците наричат съпруги, за да спестят на децата им клеймото на незаконородени. Не знам защо се е разбързал така — за никого не е тайна, че съветниците му от години го притискат да се ожени. Направо нов човек. Да не споменавам невижданата му досега енергичност, макар че новите съпруги вероятно ще се погрижат за това. Колкото до нас, ние горещо се надяваме тази неочаквана активност от негова страна да не продължи дълго. Поезията му никак не беше лоша, жалко ще е, ако го загубим като поет. — Той се усмихна за миг.