![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Сега се сещам, че всъщност разполагаме с някой, който трябва да знае всичко за джоконските планове, ако има такива, и кой точно от двора на Сордсо стои зад тях. Самият демон. Трябва пак да го разпитаме. По-решително. — И добави: — Може би ще е по-добре, ако този път Арис не присъства на разпита.
— Аз… разбирам какво имате предвид. Тук? Да кажем, утре?
— Ако може да се уреди. Не знам дали Кати ще се навие, без Арис да я убеди.
— Ще трябва да я накараме — каза Иста.
— Тази част по принуда я оставям на вас.
С известно облекчение, ако правилно бе доловила Иста.
— Въпросът е дали в лицето на тези двамата Джокона е загубила всичките си магьосници, или има и други? — каза тя. — Ако всички стихийни създания, открити напоследък в Шалион, са се изгубили или са избягали от един и същи източник, още колко са били заловени целенасочено? И как? Може би тези двамата са били пожертвани, както командир, разполагащ с много хора, би изпратил неколцина с рискована задача, знаейки, че ще понесе загуби, които обаче не ще надвишават постигнатото. Но не и ако разполага с малцина. Освен ако не е на границата на отчаянието… — Потропа с пръсти по страничната облегалка на стола. — Не, не може да е Джоен. Не би въдворила демон в собствената си дъщеря. — Погледна към Горам. — Освен ако е била ужасно невежа по отношение на природата и въздействието им, а в този случай не виждам как би могла да контролира и един магьосник, какво остава за повече.
Илвин й хвърли неразгадаем поглед.
— Вие много обичате дъщеря си, доколкото разбирам.
— Кой не би я обичал? — Усмивката на Иста се смекчи. — Тя е ясната звезда на Шалион. Което надхвърля и най-големите ми надежди и заслуги, защото не бях в състояние да сторя много за нея през всичките онези мрачни години.
— Хм. — Той й се усмихна любопитно. — А казахте, че не сте обичали никого достатъчно, за да се замисляте за надеждата, която ни обещават небесата.
Тя махна лекичко с ръка.
— Мисля, че е възможно боговете да ни дават деца, за да ни покажат какво представлява истинската обич, така че да сме подготвени за Тяхната компания, когато ни дойде времето. Урок за онези от нас, чиито сърца са твърде лениви и инертни, за да се научат по друг начин.
— Инертни? Или просто…
Въжето от бял огън започваше да изтънява; ръката му се отпусна безсилно върху завивката. Горам погледна тревожно недоядената храна на подноса. Илвин се отпусна назад, очите му се затваряха и Иста изскърца със зъби, вбесена от собствената си нерешителност. Имаше нужда от острия ум на Илвин в борбата си срещу загадката, но тялото на Арис им бе не по-малко необходимо днес. Искаше й се да бе зима, така че да открадне още някой и друг час за Илвин. Но беше твърде горещо и маршът щеше да започне да гние, ако енергията на брат му не бъдеше пренасочена още сега.
— Елате пак, сияйна Иста — прошепна едва чуто той. — Доведете Кати…
„Отиде си“. Беше все едно умира пред очите й, всеки ден. Не искаше да свиква с това.
Иста поспря при стълбите към каменния двор.
— Просветени, моля, последвайте ме. Трябва да поговорим.
— А аз, царина? — с надежда попита Лис.
— Ти… свободна си да си починеш, стига да не се отдалечаваш много.
Разбрала намека, Лис се отправи към една пейка в другия край на двора. След миг на колебание Фойкс тръгна след нея — не изглеждаше недоволен от така стеклите се обстоятелства. Сбраха глави веднага щом седнаха.
Иста поведе ди Кабон към пейката под сянката на галерията и му даде знак да седне. Той се отпусна с уморено сумтене. Дните на усилна езда и силни вълнения си бяха казали думата — петносаната му бяла роба висеше като на закачалка, а на колана му бяха пробити няколко нови дупки. Иста добре помнеше огромната коремна обиколка и пищната плът на бога в заетото насън тяло на ди Кабон и, като цяло, изпосталялата снага на свещения я изпълваше по-скоро с лоши предчувствия.
Седна до него и подхвана:
— Каза, че си видял с очите си прогонването на стихийно създание, когато демонът в онзи пор е бил отпратен от света на живите. Как точно стана това? Какво видя?
Той сви тлъстите си рамене.
— Нямаше кой знае какво за гледане. Архисвещеният на Тарион ме заведе в храмовата болница при свещената, която се бе нагърбила с тази задача. Много стара жена, крехка като хартия. Имаше вид, сякаш всеки момент ще напусне белия свят. Светът на материята предлага толкова много наслади — да се умориш от него ми се струва неблагодарно, но тя ми каза, че е погълнала цялата полагаща й се болка и с нетърпение чака да се пресели на по-добър банкет. Искрено се стремеше към своя бог, така, както уморен пътник се стреми към леглото си.