![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Ди Кабон се измести още малко встрани, като се усмихваше хем нервно, хем успокоително и махаше хем в съгласие, хем възмутено, докато ръцете му не заприличаха на плавници.
— Така е, така е, царина. Никой не би си и помислил обратното.
Тя го изгледа страшно, после продължи:
— После изчезна и те остави теб да му сърбаш попарата. Образно казано. Ако това е предсказание, то не предвещава нищо добро за теб, просветени.
Той направи бързешката свещения знак.
— Така е, така е. Хм. Щом първата целувка е била духовен дар, такава трябва да е била и втората. Да, това го разбирам съвсем ясно.
— Да, само че той не го каза изрично. Копеле. Една от малките му шегички, изглежда.
Ди Кабон вдигна поглед, сякаш се опитваше да прецени дали това е молитва, или възклицание, отсъди правилно и си пое дъх, подреждайки мислите си.
— Така. Само че всъщност го е казал. Казал е „работа“. Ако звучи като шега, то не ще да е била от смешните. — Добави по-предпазливо: — Изглежда, пак са ви направили светица, искате или не.
— О, аз все още мога да се отметна. — Тя свъси чело. — Всички сме такива, между другото. Хибриди, направени от материя и дух. Достъп на боговете към света на материята, която другояче е недостъпна за тях. Врати. Той чука на моята врата и моли да го пусна. Пуска ми език като любовник, имитирайки с горната част онова, което желае долната. Милиони пъти е по-сложен и от най-сложния любовник, а иска да се открия пред него и да се предам, сякаш е такъв. И ако искаш да знаеш, изборът му на метафори ме изпълва с презрение!
Ди Кабон пак заразмахва трескаво ръце. Прииска й се да го ухапе.
— Вие сте непревземаема крепост, така е!
Иста заглуши напиращото в гърлото й ръмжене и се засрами, че е позволила яростта, която изпитваше към бога на ди Кабон, да се излее върху скромната му глава.
— Ако не знаеш другата половина на загадката, защо си тук тогава?
— Царина, не знам! — Той се поколеба. — Утрото е по-мъдро от вечерта, казват хората. — Сви се под гневния й поглед и опита отново: — Обещавам да помисля.
— Направи го.
В другия край на двора Фойкс и Лис вече седяха по-близо един до друг. Фойкс бе хванал ръката на момичето, което не бързаше да си я прибере, и говореше нещо сериозно, забил поглед надолу. Тя го слушаше, по преценка на Иста, с твърде доверчиво изражение. Иста се изправи рязко и я повика при себе си. Наложи се да извика два пъти, докато й привлече вниманието. Лис скочи смутено, но усмивката остана да витае на лицето й като парфюм във въздуха.
Лейди Катилара, в отчаян опит да поддържа ролята са на домакиня пред новите си гости, организира вечеря в стаята, където бе забавлявала Иста заедно с придворните си дами втората вечер след пристигането й. Арис отново беше извън замъка. От офицерите му присъстваха само малцина, а дори и те по-скоро се възползваха от възможността да хапнат набързо, отколкото да се правят на кавалери. Катилара бе настанила Фойкс колкото се може по-далеч от себе си на високата маса, като се имаше предвид, че сега, като капитан на ескорта, му се падаше място от едната страна на Иста. Въпреки разстоянието за Иста не остана скрито тайното напрежение между двамата по време на цялата вечеря. Напрежение, което не вещаеше нищо добро.
Макар и изнервен, просветен ди Кабон прочете молитвите с достойна за възхищение дискретност, без да уточнява излишно молбата си за божия благословия. Разговорите, които бяха подети, докато прислугата сервираше ястията, вървяха трудно и на пресекулки. Свещеният се спаси от необходимостта да участва в тях, като се отдаде на усърдно дъвчене. Което не му пречеше да слуша внимателно обаче, както одобрително забеляза Иста.
Един от висшите офицери на Арис седеше отдясно на Иста. Беше учтив, рангът й явно не го изпълваше с излишно страхопочитание, но мислите му, изглежда, бяха заети с друго. След няколко лишени от въображение реплики за храната и виното той внезапно й каза:
— Господарят каза, че е много болен. Вие знаете ли за това?
— Да. Знам. Говорихме.
— Вярно, забелязал бях, че е блед и че не се храни добре, нито спи достатъчно, но не очаквах… ако е толкова болен, не трябва ли да почива? — Погледна към Катилара, сякаш обмисляше потенциален съюз срещу неразумния си командир, за негово добро.