Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Това беше още един човек, когото любовта бе подтикнала към провал. Какво ли ще стане с него, щом така обича Сабрина? Не знаеше.
— Колко акции сте обещали?
Ръката на Уолтър замръзна.
— Петстотин.
Ийън издиша през зъби.
— Сутринта на борсата една се продаваше за двеста и четиридесет. Можете ли да платите?
Уолтър кимна.
— Ще ми излезе солено, но ще успея. Стига да се сдобия с акциите.
— Имам и акциите и предварителните договори — Ийън бръкна в горното чекмедже на бюрото си и извади чекова книжка. Наведе се и я подаде на Уолтър. — Напишете ми чек и ще разваля договора.
— Това ли е всичко? — попита Уолтър, като му подаде чека.
Ийън погледна сумата и прибра чека в средното чекмедже.
— Това е.
— Изглежда, отново ви подцених. Мислех, че ще ме одерете жив.
— Аз не изпитвам нищо лошо към вас, Уолтър — Ийън го погледна в очите. — И никога не съм изпитвал.
Уолтър го гледаше втренчено, лицето му се изкриви от злоба. Жестът на Тримейн бе засегнал честолюбието му. Ийън усети, че косите му настръхват. Този човек щеше да опита пак, нямаше да се примири, докато не го съсипе.
— Колко ще вземете от това, Тримейн? Милион? Два?
— Това едва ли ще ме утеши — той се облегна на стола и погали Гуинивиър зад ухото. — Ако гласуването бе минало по друг начин, щях да съм по-щастлив.
— Това не ме успокоява много.
Уолтър бавно се надигна от стола. Излезе, без да се обърне, с изпънат гръб и глава, вдигната нападателно. Беше като петел, готов за битка.
Ийън завъртя стола си към отворените балконски врати. Градинарите навън стрижеха моравата и подготвяха градината за тържеството утре вечер.
Уолтър беше платил много за любовта си към Фелисити — далеч повече от стойността на чека в чекмеджето. Ийън се чудеше какво ще му струва това, че обича Сабрина. Сърцето? Гордостта? Живота? Без значение какво е, щеше да го даде, за да спечели любовта й.
Хауърд Нийли гледаше след жената, която излезе от магазина му. Не можа да види добре лицето под черното було. Дантелите и черният сатен събудиха богатото му въображение и той си представи не само женствените форми под тях, но и други неща. Светлината на отмиращия ден се процеждаше през витрините до вратата и трепкаше в косата й. О, да, той имаше слабост към жените с рижи коси.
— Смятате ли, че наистина купува толкова арсеник, за да убива плъхове?
Хауърд погледна младия продавач и се усмихна.
— Момко, та тя вече е вдовица. За какво друго може да й трябва?
Глава 26
Сабрина вдигна очи от книгата в скута си и погледна часовника от кристал и злато над камината. Беше дванадесет и половина след полунощ. Ако не успее да си почине, утре ще изглежда като парцал. Да се срещнеш с няколко враждебно настроени янки беше голямо зло, но да имаш червени сенки под очите беше направо ужасно. Тя затвори книгата и я сложи на масата заедно с другите дневници. В тях се описваха осемнадесет години от живота на Евърет Джонатан Тримейн.
Беше взела дневниците от библиотеката преди три дни. Не знаеше почти нищо за човека, който бе изпълвал по-голямата част от живота й. Надяваше се, че тези книги ще й помогнат да го опознае. И успя. Може би прекалено много.
На всяка страница се говореше за Джон, за гордостта на Евърет и надеждата, че синът му ще има бляскаво бъдеще. Тук-там се казваше и по някоя дума за Ийън. Сякаш този човек имаше само един син. Това се разминаваше с очакванията й.
Тя погледна вратата, която я свързваше със спалнята на Ийън. Тъкмо се чудеше дали е заспал, когато през отворените френски прозорци долетя тиха музика. Звездите се ронеха като кристални сълзи над земята. Някой свиреше на пиано, призрачната мелодия се носеше от топлия ветрец и я обгръщаше.
Сабрина сякаш изпадна в унес, излезе в коридора и тръгна по посока на звуците, които я зовяха. Босите й крака стъпваха по студения мрамор, докато слезе по стълбите и премина по коридора, който водеше до музикалния салон. На вратата се спря.
Под лунната светлина седеше Ийън, пръстите му се плъзгаха по клавишите. Побиха я тръпки от мелодията. Бялата му риза сияеше. Вятърът нахлу през балконските врати, изду тъмните завеси, повдигна гъстата му коса и обви нощницата около краката й.
Скрита в сенките, Сабрина стоеше, докато музиката му я обгръщаше като лепкава паяжина. Не познаваше тази мелодия. Но я усещаше като стар приятел, който успокоява болката й, възпява копнежите, които я измъчваха, и я свързва с мъжа на пианото.
Ийън усети присъствието и вдигна очи, погледна в мрака и я откри. Сякаш идваше от друг свят и друго време — целият изтъкан от сенки и лунна светлина, сила и грация. Сабрина едва дишаше. Устоя на желанието да се дръпне. Само страхливците бягат.