Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Ормсби се обърна, тъмните му очи се впериха в Елън, преди да ги остави насаме.
Елън се опита да се усмихне.
— Знам, че сигурно сте ужасно заета в момента. Дойдох само да… — тя погледна в тавана. — … Да ви приветствам в семейството.
Думите не прозвучаха по-убедително от усмивката й.
— Благодаря.
Те стояха така една срещу друга, без да се погледнат. Тишината помежду им беше пълна с неизречени думи. Слънчевите лъчи се плъзгаха по дължината на коридора през отворените врати и по прошарения с червени жили мраморен под се редуваха светли и тъмни петна. Гласът на Керълайн се чуваше между махагоновите ламперии от далечината на балната зала, даваше тихи, но строги заповеди като генерал. Подготовката беше в разгара си, защото балът предстоеше утре вечер. Той трябваше да докаже на цял Ню Йорк колко са щастливи младоженците.
— Сигурна ли сте, че няма да пийнете нещо? Чай? Лимонада? — Сабрина наруши неловкото мълчание.
Елън поклати глава.
— Трябва да бъда откровена с вас. Тук съм, защото Ийън ме помоли да дойда.
Сабрина изпъна гръб.
— А ако зависеше от вас, щяхте да изпратите алчната бунтовница в щатите на Юга, където й е мястото.
Устните на Елън се разтвориха, отпуснаха се и се изпънаха като тънка черта.
— Аз много обичам брат си. А вие дойдохте тук, за да му причините зло.
— Дойдох, за да постъпя с него така, както той постъпи с мен.
Елън вдигна глава.
— Не зная какво точно се е случило, когато сте се срещнали за първи път, но Ийън обвинява себе си за вашите постъпки.
— Да, но вие сте сигурна в друго. Вие си знаете, че скъпият ви брат не е способен на никакво безчестие.
— Той просто не може да върши такива неща — Елън пристъпи напред — стройна като рицар, който защитава честта на брат си. — Той е благороден човек и чудесен мъж.
— Предложи ми женитба само за да ме прелъсти. Това ли е вашата представа за достоен човек?
— Той никога не би постъпил така.
— Брат ви е негодник.
Елън се пое дъх през зъби. Замълча за малко, без да изпуска Сабрина от поглед. Дишаше като боксьор след мач от шест рунда.
— Както казах, нямам представа какво е станало между вас. Но знам, че Ийън ви обича много. Ето това е причината за моето желание да ви приема в семейството.
Ийън е казал на сестра си, че я обича! Сърцето на Сабрина се изпълни с надежди, които разрушиха съмненията и последната й воля за съпротива. Ако му повярва, това значи да сложи оръжие и да изложи душата си на показ пред него. Не можеше да постъпи така.
— За вас може би е изненада, че селянка като мен не желае да влезе в такова царствено семейство, госпожо Рейнолдс.
— Да, знам за това — Елън се завъртя и млечнобялата рокля се развя около нея. Като войник на парад тя тръгна към главния коридор, след няколко крачки спря и колебливо се обърна.
— Когато за първи път ви видях, почувствах, че прекрасно подхождате на брат ми.
Елън млъкна, а Сабрина се вцепени в очакване да бъде заклеймена завинаги.
— Знам, че няма да ми повярвате, но все още чувствам, че вие сте жена за Ийън — тя се усмихна. — Наистина се надявам, че можете да изгладите противоречията си. Той не е като другите. И заслужава много… Искам да бъде щастлив. А вие сте единствената жена, която може да му даде това. Чувствам го.
А Ийън беше човекът, способен да я съсипе. Обзета от съмнения, Сабрина скръсти ръце, докато гледаше как Елън излиза.
Ийън влезе в кабинета, Гуинивиър го чакаше до вратата. Уолтър стоеше до барчето с гарафа в ръка.
— Надявам се, че не възразявате.
— Не, изобщо — каза Ийън и се наведе да почеше кучето по главата.
— Вие ще пийнете ли? — попита Уолтър и си наля бренди.
Ийън поклати глава. От това едва ли би се почувствал по-добре. Той се настани в креслото зад бюрото си и зачака Уолтър да събере смелост. Зад гърба му пердетата пърхаха от вятъра и из стаята се носеше сладостно ухание на рози.
— Изпаднал съм в голямо затруднение — каза Уолтър и затвори барчето. Взе чашата и седна. — Ако ме принудят да изплатя всички акции, които се задължих да продам, ще се разоря — той млъкна и се загледа в чашата. — Ще ме пратят в затвора.
Ийън го изгледа. Представяше си какво ще направи Уолтър, ако сега е на негово място.
— Това е нормално, при положение че продавате нещо, което не е ваша собственост.
Уолтър превъртя кристалната чаша в ръце и се загледа в движението на течността.
— Нуждая се от помощта ви.
Ийън прокара ръка по гърба на Гуинивиър. Кучето притвори очи и повдигна нос към дланта му.
— Вие се надявахте аз да съм разореният.
Уолтър кимна, без да вдига очи.
— Сметнах, че Фелисити най-сетне ще се откаже от вас, ако сте разорен.