Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Пръстите й спряха да се движат. Дъхът й секна, когато ръцете на Ийън се придвижиха нагоре. Трябва да го отблъсне, да му покаже, че не означава нищо за нея. Но нещо я приковаваше на място — неговата загадъчна власт над волята й. Тя въздъхна шумно, когато пръстите му погалиха гърдите й.
— Кажи ми, че и ти искаш да го почувстваш. Кажи дали не се събуждаш нощем и не си мислиш колко ще ти е хубаво, ако лежиш до мен, ако ръцете ми те докосват, ако те любя.
— Плътска страст — прошепна тя — и нищо повече.
Ръката му се разтвори и се плъзна по извивката на гръдта й.
— Плътска страст ли? Това е огън, който се разгаря бързо и угасва внезапно, когато го изпуснеш от контрол. Това ли е всичко помежду ни? — устните му докоснаха слепоочието й. — Или е нещо повече? Не е ли тлеене, което те изгаря? Нима съдбата не ни е отредила да открием душите си, Сабрина? Не сме ли създадени да се обичаме?
Тя рязко си пое дъх, когато пръстите му погалиха върховете на гърдите й.
— Не знаех, че вярваш в приказки.
— Ето в какво вярвам — той докосна лицето й с буза. Разтворената му длан се притисна към къдриците между краката й. — Вярвам, че можем да бъдем заедно, Сабрина. Имам нужда от теб.
Копнежът в гласа му приличаше на нейния. Сабрина се опита да прибегне до гнева и гордостта, за да запази спокойствие. Усещаше, че океанът от чувства, който бушуваше около нея, скоро ще я погълне и ще я хвърли в обятията му. Ако сега се предаде, предаваше му всичко. Не можеше! Но когато се опита да се разгневи, волята й се прекърши като изсъхнала клонка и я остави беззащитна в опасността.
Ръката му се вмъкна между бедрата й и я подхвана през памучната нощница, дланта му пламтеше по възбудената й кожа.
— Ти ме желаеш, Сабрина — прошепна той и разтвори горната част на нощницата й. — Усещам го с ръката си.
Сякаш за да докаже думите му, тя го притисна още по-силно до себе си. Желанието я заля като топла вълна. Отпусна глава на рамото му и се остави на чувствата си.
Тазът му се повдигна и той притисна твърдата си възбудена плът в хълбоците й. Разкопчаваше малките перлени копчета и се движеше кръгообразно, като се притискаше в тялото й, готово да се разтвори и да му открие всичките си тайни.
— Нека те прегърна. Нека ти дам всичко от себе си.
Нощ след нощ я преследваше. Всеки път тя се събуждаше и усещаше същата болка дълбоко в себе си — болка, която само той можеше да облекчи.
— Позволи ми да те обичам.
Нуждаеше се от него. Искаше го. Щеше да го има. Поне за малко. Поне тази нощ.
— Да.
— Сабрина — прошепна той молитвено, докато ръката му се плъзгаше помежду им. Усети го как разкопчава панталона си и почувства пищната тежест на члена му върху кръста си. Тя отвори очи и видя, че ръцете му отдръпват нощницата й. Белият памук се разтваряше от допира му и разкриваше гърдите й, извивката на тялото, тъмната сянка на пъпа и по-ниско — още по-мрачната сянка на женствените къдрици. — Толкова си красива — прошепна той и подхвана гърдите й с две ръце, повдигна ги към бледата светлина и започна да милва връхчетата им с пръсти.
Сабрина простена ниско. С гръб към него завъртя хълбоците си и се притисна към слабините му. Той пое въздух през зъби и издиша до рамото й.
Разтворената му ръка бавно се плъзна по гърдите й. Облегната на него, Сабрина гледаше тъмните му пръсти, които играеха нагоре-надолу по бледата кожа. Ръката му отиваше все по-ниско, подмина тъмната вдлъбнатина на пъпа и попадна в мрака на къдриците. Пръстът му се плъзна вътре.
Показалецът и палецът подхванаха върха на гърдата й, завъртяха и леко го стиснаха. Внезапното усещане я накара да се задъха. Всичко в нея трептеше, въртеше се спираловидно нагоре, вихрено препускаше и се разнасяше във всички посоки. Пръстите му се движеха по тялото й, той свиреше на нея, музиката му я изпълни дотолкова, че тя започна да стене и да се мята под него, докато не си помисли, че ще умре, ако той не проникне в нея.
— Сега — прошепна тя и се обърна в прегръдките му като кукла на конци. Движенията й бяха напрегнати от желание.
Ийън обви ръце около кръста й и я повдигна. Пианото издрънча силно, когато я положи на клавишите.
— Красива магьосница — прошепна той, хвана бедрата й и ги обви около себе си.
Сабрина плъзна ръце по раменете му и усети допира на топла бяла коприна. Прегърна го, искаше да обхване цялото му тяло.
— Моят сладък ангел — шептеше той до нея.
Той близна устните й и тя ги разтвори. Ниско долу усети сладостния допир на топлата му плът, която се плъзна в жадната горещина на дълбините й. Сабрина се изви към него, придърпа го за раменете, повдигна таза си — притежаваше го изцяло. Ийън се приведе над нея, държеше в шепи овала на седалището й. Стоя така дълго, сякаш я поглъщаше и искаше да запази в паметта си всяка подробност от това усещане. Едва тогава започна да се движи.