Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Спря до нея.
— Мисля, че се страхуваш от мен.
Изпищя, когато ръцете му я хванаха през кръста. Точно като котка и мишка, помисли си тя и се дръпна.
Слънцето, което нахлуваше през френските прозорци, огря ленивата му пиратска усмивка.
— Мисля, че точно от това се страхуваш — той сведе устни към нейните.
Сабрина блъскаше раменете му с юмруци, бореше се с него и със собственото си желание, докато устните му нежно я докосваха. С една ръка я държеше през кръста. Тя се опита да се обърне настрани, но той хвана главата й, целуваше я и се опитваше да вмъкне езика си между здраво стиснатите й устни.
Няма да се разтвори пред него. Няма да се поддаде на настойчивостта му. Няма да поеме езика му. Няма да се удави в обещанието на тази целувка. Господи, усещането е прекрасно!
Това беше като искра, хвърлена в барут. Горещината проблесна в нея, хиляди трепкащи, пулсиращи пламъчета възкръснаха за живот. Всеки удар на сърцето й изпращаше огнени струи, които препуснаха по вените й. Дланите на раменете му се разтвориха. Пръстите й се плъзнаха по бялата риза, за да почувстват кадифената мекота на кожата му. Подхванаха гъстата коса на тила му, затвориха се около копринените кичури и се свиха в юмруци.
Ийън изръмжа тихо и гърлено — примитивният звук отключи онази част от природата й, която винаги щеше да остане дива. Ръцете му се плъзнаха около кръста й. Тя прегърна раменете му. Той я притисна до себе си, но не достатъчно близо. Това не беше и частица от близостта, за която тя тръпнещо жадуваше.
Виеше се около него и го притискаше с набъбналите си гърди. Искаше повече от това. Искаше да почувства сладостното триене на телата им, твърдите къдри, сгорещената кадифена плът. Искаше да почувства мощния му пулс дълбоко в себе си.
— Разбираш ли какво правиш с мен, Сабрина? — пошепна той дрезгаво до лицето й. Гърдите й потръпнаха от този глас. Ийън хвана хълбоците й, синият поплин се смачка в ръцете му, придърпа я към пулса в слабините си. — Обичам те. Толкова те обичам, че изпитвам болка — той се отдръпна и я погледна в очите. — Желая те, когато си лягам, събуждам се и пак те желая.
Тези нежни лъжи развалиха магията. Внезапно тя си спомни всички причини, поради които не можеше да му повярва и да му даде още веднъж власт над сърцето и душата си. Той се опита да я целуне, но тя се отблъсна от гърдите му и извърна глава. Сърцето му блъскаше дланта й с шеметния ритъм на нейния собствен пулс. Усещаше учестеното, накъсано дишане по лицето си. Дъхът му беше горещ и влажен и тя си представи, че лежи гол в прегръдките й. Изправи гръб.
— Всяка може да облекчи болката, която пулсира в панталона ти — каза тя и сви юмрук до гърдите му.
Той си пое дъх с усилие. Ръцете му се разтрепериха, преди да я пусне. Погледна я. Тя видя болката в очите му и се сви, сякаш някой я удари с камшик. Учуди се на усилието му да се усмихне.
— Ще ме харесаш ли повече, ако не се възбуждам от близостта ти? Така ли да ти доказвам, че те обичам? — той вдигна ръце настрани. — Какво искаш, Сабрина? Евнух?
— Искам да се освободя от теб — тя се завъртя на пети и го докосна с рамо в гърдите, преди да се запъти гордо към изхода.
— Мисля, че се страхуваш да откриеш, че твоят враг е човекът, когото обичаш.
На прага тя се спря, пое дълбоко дъх и се обърна.
— Открих истината преди много време. Разбрах, че човекът, когото обичах и на когото се доверих, е негодник — излезе и удари вратата след себе си.
Лъжец! Негодник! Измамник! Затвори очи и се облегна на вратата. Той очакваше, че пак ще му повярва и отново ще се хвърли в прегръдките му.
И тя искаше същото.
Дори още по-лошо. Вече наистина започваше да вярва в тези прекрасни топли лъжи за любов. Копнееше силните му ръце да я докоснат, да я целуне, да я люби. Вече вървеше по пътя на собственото си унищожение. А може би това беше спасението?
Някой прочисти гърлото си достатъчно силно и многозначително и я изтръгна от унеса. На няколко крачки от нея стоеше Ормсби, до него чакаше гостенка. Сабрина се дръпна от входа, сърцето й се качи в гърлото, когато очите й попаднаха на Елън Рейнолдс.
Вратата на библиотеката бе останала отворена по време на целия разговор. Сабрина се почувства неловко, тъй като зелените очи на Елън издаваха, че е чула всичко.
— Госпожа Рейнолдс дойде да ви види, мадам — каза Ормсби. Сабрина се хвана като удавник за този спокоен и хладен глас. — Да накарам ли да приготвят чай?
Милият Ормсби — винаги беше като спасителен остров сред буря.
— Да — прошепна Сабрина.
— Не — гласът на Елън се сля с нейния.
Сабрина отстъпи смутено.
— Благодаря, Ормсби.