Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Мастър Милтън ще трябва да свикне с новото положение — отговори решително Гуинивър. — Нямам намерение да живея в лошо водено домакинство, а съм убедена, че в някои области той е некомпетентен. Вие вече имате жена, милорд — и то жена с опит.
— О, в това не се съмнявам — отговори тихо той и очите му блеснаха. — В крайна сметка това беше една от най-привлекателните страни на тази женитба.
— Абсолютно сте прав — отговори Гуинивър и посегна към чашата с вино.
24.
Придружени от Джак Стедмън и още трима войници, Гуинивър и Хю пристигнаха пред къщата на лорд-пазителя на печата в Остин Фриарс. Копиеносци с ливреята на дома Кромуел бяха преградили улицата и спираха тълпата, събрала се да поздрави кралската двойка. Жените и децата от простолюдието следяха със зяпнали уста гостите, които пристигаха в обковани с желязо карети или на коне и с мъка си пробиваха път през уличната мръсотия.
За да издигне двореца си, Кромуел беше съборил манастира Остин Фриарс. Всички сгради в околността на манастира бяха безмилостно унищожени, за да не развалят гледката. Великолепният парк, на големина колкото двадесет нормални градини, беше ограден с висок каменен зид.
Гуинивър вдигна глава към флаговете, които се вееха по островърхите кули, позлатени от ранния залез. Копията на стражите бяха с позлатени върхове и създаваха измамно впечатление, че разпръскват светлина.
— Наистина великолепна къща — прошепна тя и потрепери, обзета от странно чувство за надвиснала заплаха. Вече минаваха през малката порта към вътрешния двор, където цареше пъстро оживление. Ратаи тичаха да поемат конете или да отворят вратичките на каретите; лакеи придружаваха гостите до голямата зала с великолепен златен таван, която се простираше по цялата дължина на къщата.
Отведоха ги до местата им на една от дългите трапези, където жените и мъжете седяха едни срещу други. Гуинивър се оглеждаше възхитено, но усещането за опасност не я напускаше.
Фанфари оповестиха пристигането на кралската двойка. Гостите наставаха и прислужниците отметнаха великолепната завеса в задната част на подиума, откъдето влязоха техни величества с придворните си. Кралят и кралицата заеха местата си на високата маса, дамите и господата от свитата им образуваха полукръг зад тях. Който е на служба при кралското семейство, гладува по цяла вечер, помисли си развеселено Гуинивър.
За нейно облекчение лорд-пазителят на печата не седеше на тяхната маса, но тя го виждаше ясно начело на трапезата под подиума, където седяха най-почетните гости. Погледът му непрекъснато обхождаше голямата зала и явно виждаше всичко. Веднъж улови погледа й и го задържа. Огледа я безцеремонно и изпитателно, докато тя не извърна глава.
Гуинивър се обърна към Хю и веднага се успокои от солидното му, стабилно присъствие. Когато той й намигна тайно, тя не можа да удържи усмивката си.
Тъй като никой не се интересуваше от разговор с нея, тя можеше да наблюдава необезпокоявано ставащото и много скоро разбра, че това беше една от онези вечери, на които присъстващите се стремяха да увеличат властта и богатството си и най-важното беше кой с кого и за какво говореше. Сключваха се съюзи — добри и лоши, или се разваляха. Тя беше чужд човек, никой. Ала никак не съжаляваше, че седеше сама и незабелязана сред глъчката, звънтенето на чаши и тракането на прибори. Чиниите бяха от злато, чашите от венециански кристал. Всяко поднасяне на месо се оповестяваше със сигнал на фанфари. А меса имаше много. Жерави, фазани, лебеди, диви свине — все необичайни видове. Слугите разнасяха гарафи със скъпо рейнско вино и непрекъснато доливаха чашите.
Гуинивър пиеше малко и не хапна почти нищо. Все още не разбираше защо Кромуел ги беше поканил на тази толкова нагла демонстрация на богатството и властта си. Учтивата усмивка на кралицата, която оставаше на лицето й въпреки очевидното неразположение, не беше в състояние да скрие досадата й. Кралят, който непрекъснато дъвчеше, често се привеждаше напред и кимаше на всички страни с тежката си глава. Той следеше внимателно изпълненията на артистите, а слугите не преставаха да слагат на масата пред него все нови и нови чинии с вкусни хапки.
На свободната площадка в средата от пода изведнъж избликна фонтан. Лебеди заплуваха грациозно по образувалото се езерце, а около тях затанцуваха нимфи, гонени от сатир. Кралят ръкопляскаше въодушевено. Главата на Гуинивър забуча от шума. Изобщо не можа да си обясни откъде се беше взел фонтанът, а ухажването на нимфите от сатирите беше безкрайно глупаво.
Един поглед към Хю беше достатъчен. Той вдигна въпросително едната си вежда и посочи с глава стенния килим от дясната си страна. Тя разтълкува правилно жеста като покана за кратък отдих и се надигна. Хю също стана и заобиколи масата, за да й предложи ръката си.