Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Борбата за мъжете не спираше. Понякога мъжките панове се изреждаха поред на женските в овулация. Те имаха огромни тестиси — знак, че предимството при размножаването ще споходи онези мъжкари, чиято сперма можеше да надвие тази на съперниците. Човешките мъжки притежаваха пропорционално по-малки тестиси.
Но човеците си отмъщаваха там, където имаше значение. Всички известни примати бяха генетично свързани, макар че се бяха отделили като видове преди милиони години. За времето, измервано според ДНК, пановете изоставаха от човеците с шест милиона години. От всички примати човеците имаха най-големи пениси.
Спомена на Дорс, че само четири процента от бозайниците живееха в двойки, бяха моногамни. Приматите се класираха малко по-нагоре, но не много. В това птиците бяха много подобри.
Тя изсумтя.
— Не се оставяй всичката тази биология да ти задръсти мозъка.
— О, не, чак дотам няма да й позволя да се добере.
— Искаш да кажеш, че мястото й е по-долу?
— Мадам, за това вие имате думата.
— Ах, ти и твоят хумор!
По-късно същата вечер той имаше обилната възможност да размишлява над истината, че да си човек невинаги е страхотно, но да бъдеш бозайник е невероятно забавно.
14.
Прекараха още един, последен ден, потопени в своите панове — припичаха се на слънце до буен поток. Бяха казали на Вадо да докара совалката на другия ден и да направи резервация за транзита през червеевите дупки. После влязоха в капсулата за потапяне и потънаха в последно блаженство.
Докато Най-голям не понечи да се качи на Шийла.
Хари/Азпан се надигна със замъглен ум. Шийла крещеше на Най-голям. Зашлеви му шамар.
Най-голям и преди се бе качвал на Шийла. Дорс бързо се изключваше и умът й се връщаше при тялото й в капсулата.
Сега нещо се беше променило. Азпан притича и попита със знак Шийла, която замеряше Най-голям с камъни: „Какво?“
Тя бързо размаха ръце. „Не става“.
Не можеше да се изключи. Нещо в капсулата не беше наред. Трябваше да се върне и да им го каже.
Хари опита да се изключи.
Нищо не стана.
Опита пак. Шийла хвърляше прах и камъчета по Най-голям и се дърпаше назад. Нищо.
Нямаше време да мисли. Той застана между Шийла и Най-голям.
Огромният пан се намръщи. Азпан, приятелчето Азпан му препречваше пътя. Пречеше му да се добере до женската. Най-голям като че ли бе забравил предизвикателството и боя от предния ден.
Първо опита с рев, опулил бели очи. После разтресе юмруци.
Хари накара своя пан да остане неподвижен. Струваше му огромни усилия.
Най-голям замахна с юмрук като с тояга.
Азпан приклекна. Най-голям не улучи.
Хари контролираше с мъка Азпан, който искаше да избяга. Покривала от страх се застрелкаха през съзнанието на пана — нажежено жълти в синьо-черните дълбини.
Най-голям нападна и удари Азпан. Хари усети удара и пронизваща болка в гърдите. Падна по гръб и се удари зле.
Най-голям нададе тържествуващ крясък и размаха ръце към небето.
Най-голям отново бе на върха! Пак го беше набил.
Изведнъж го обзе дълбока, сурова омраза.
В червената мараня той усети как хватката му върху Азпан се разхлабва. Беше едновременно с и в пана, усещаше суровия му червен страх, припокрит от железен гняв. Собственият гняв на Азпан се преливаше в този на Хари. Двамата оформяха едно цяло, а гневът нарастваше, сякаш отразен от твърди стени.
Макар и различни примати, Хари познаваше Азпан. Никой от двамата нямаше да допусне отново да го набият. А Най-голям нямаше да получи Шийла/Дорс.
Претърколи се настрани. Най-голям удари земята там, където бе преди миг.
Азпан скочи на крака и изрита Най-голям. Силно, в ребрата. Веднъж, два пъти. После в главата.
Викове, крясъци, прах, камъчета — Шийла продължаваше да ги замеря и двамата. Азпан се разтресе от кипяща енергия и се отдръпна.
Най-голям разтърси прашната си глава. После се сви и с лекота се претърколи, изправи се на крака, пълен с мускулна грация. Лицето му — застинала маска. Очите му се оцъклиха и се показаха бялото и червеното.
Азпан копнееше да избяга. Само гневът на Хари го задържаше на място.
Но това беше статичен баланс на силите. Азпан примигна, а Най-голям внимателно заситни напред — тоя Азпан бе успял да го нарани!
„Имам нужда от някакво предимство“ — помисли си Хари и се огледа.
Можеше да повика съюзници. Бута обикаляше нервно наблизо.
Нещо подсказа на Хари, че това ще е губеща стратегия. Бута все още беше заместник на Най-голям. Шийла бе твърде дребна, за да промени съществено положението. Той огледа другите панове, които дърдореха нервно — и реши. Сграбчи един камък.