Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Най-голям изсумтя изненадано. Пановете не използваха камъни, когато се биеха. Камъните бяха само за прогонване на натрапници. Той нарушаваше обществените правила.
Най-голям кресна и махна на другите, затропа и изсумтя гневно. После нападна.
Хари запокити камъка. Той удари Най-голям в гърдите и го събори.
Най-голям се изправи бързо, по-вбесен отпреди. Азпан се дръпна назад — отчаяно искаше да избяга. Хари усети как контролът му се изплъзва — и видя още един камък. Подходящ размер, на две крачки. Остави Азпан да се обърне и да побегне, после го спря до камъка. Азпан не искаше да го вдигне. Обзе го паника.
Хари вля гнева си в пана и накара дългите ръце да се протегнат, да сграбчат камъка, да го стиснат. Чист гняв накара Азпан да се обърне с лице към Най-голям, който връхлиташе с грохот. На Хари се стори, че ръката на Азпан се вдига болезнено бавно, но грешеше. Камъкът размаза лицето на Най-голям.
Най-голям залитна. Кръв потече в очите му. Азпан улови железния й мирис, смесен с бодливия мирис на обида.
Хари накара треперещия Азпан да приклекне. Наблизо имаше няколко оформени камъка, изработени от женските за кълцане на листата от клонките. Вдигна един с остър ръб.
Най-голям заклати глава замаян.
Азпан погледна сериозните, неподвижни лица на стадото. Никой никога не бе използвал камък срещу член на стадото — да не говорим срещу Най-голям. Камъните бяха за Непознатите.
Дълго мълчание. Пановете стояха като вкаменени; Най-голям сумтеше и се блещеше невярващо срещу кръвта, изцапала дланта му.
Азпан пристъпи напред и вдигна назъбения камък с острото навън. Груб ръб, но можеше да реже.
Ноздрите на Най-голям трепнаха и той се хвърли към Азпан. Азпан замахна с камъка във въздуха и на косъм не улучи челюстта на Най-голям.
Най-голям се облещи. Той засумтя, запухтя, започна да хвърля прах и да вие. Азпан просто стоеше с камъка и не мърдаше от мястото си. Най-голям доста дълго продължи да показва гнева си, но не нападна.
Стадото наблюдаваше с напрегнат интерес. Шийла се приближи и застана до Азпан. За една женска бе против правилата да участва в ритуалите на мъжкото съперничество за власт.
Движението й бе сигнал, че сблъсъкът е свършил. Но Бута не можеше да го позволи. Той нададе рязък вой, затропа с крака и скочи до Азпан.
Хари се изненада. Заедно с Бута може би щеше да удържи срещу Най-голям. Не беше толкова глупав да мисли, че това единствено отстъпление ще накара Най-голям да кротне. Щеше да има и още предизвикателства и щеше да му се наложи да ги посреща. Бута беше ценен съюзник.
Разбра, че мисли с бавната, приглушена логика на самия Азпан. Бе приел, че борбата за обществено положение сред пановете е даденост, великата цел на живота му.
Това разкритие го порази. Знаеше, че се разтваря в съзнанието на Азпан и поема контрола над някои по-горни функции, като се процежда през дълбоко скрития кръг, колкото орех. Не му беше хрумвало, че панът може да проникне в него. Дали вече не бяха женени помежду си, оплетени в мрежа, която разсейваше съзнанието и „аз“-а?
Бута стоеше до него и гледаше кръвнишки останалите панове, а гърдите му се повдигаха. Азпан се чувстваше по същия начин, лудо прикован към мига. Хари осъзна, че трябва да направи нещо, да прекъсне цикъла на господство и подчинение, който управляваше Азпан на дълбоко, неврологично равнище.
Той се обърна към Шийла. „Да се махаме?“ — направи й знак.
„Не. Не!“ — панското й лице се покри с нервни бръчки.
„Да вървим“ — той махна към дърветата, посочи нея, после себе си.
Тя разпери ръце в безпомощен жест.
Вбесяваше се. Толкова много имаше да й каже, а трябваше да го прецежда през някакви си неколкостотин знака. Изцвърча с тънък глас, като напразно се опитваше да накара устните и небцето на пана да оформят думи.
Нямаше смисъл. И преди бе опитвал, ей така, но с този апарат не ставаше. Не можеше да се получи. Еволюцията бе оформила паралелно мозъка и гласните струни. Пановете се пощеха, хората си говореха.
Той се обърна и разбра, че съвсем е забравил за общественото положение. Най-голям му се зъбеше. Бута стоеше нащрек, объркан от внезапната загуба на интерес към сблъсъка на новия си водач — пък и освен това правеше жестове на някаква женска.
Хари се наведе назад, доколкото можа и размаха камъка. Това произведе желания ефект. Най-голям се дръпна назад, а останалите от стадото се приближиха. Хари накара Азпан да тръгне дръзко и наперено напред. Това вече не изискваше чак толкова усилия — на Азпан страшно му харесваше.