Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
В ония дни по бреговете на Западното море закипял строеж на кораби; и от там неизброимият флот на Елдарите вдигнал платна към Запада и повече не се завърнал в тия земи на ридания и войни. А Ваниярите се завърнали с развени знамена и били посрещнати победоносно във Валинор; но горчива била тяхната радост, защото се завръщали без Силмарилите от Морготовата корона и знаели, че вече никой не ще намери и сбере заедно тия свещени камъни, додето светът не бъде разбит и пресътворен.
А когато се добрали до Запада, елфите от Белерианд се заселили на Самотния остров Тол Ересеа, що гледа както на запад, тъй и на изток; оттам можели да достигнат и Валинор. Най-сетне отново били заслужили обичта на Манве и прошката на Валарите; Телерите пък забравили някогашните обиди и тъй прокобата потънала в забвение.
Ала не всички Елдари пожелали да напуснат Отвъдните земи, където тъй дълго били живели, макар и в страдания; мнозина се забавили още дълги векове в Средната земя. Сред тях били Кирдан Корабостроителя, Келеборн от Дориат и съпругата му Галадриел — единствено тя останала от ония, що някога повели елфическите изгнаници към Белерианд. В Средната земя продължил да живее и върховният крал Гил-галад, а заедно с него бил Елронд Полуелф, който сторил своя избор и решил да се числи към Елдарите; но брат му Елрос предпочел човешкия род. И единствено от тия двамина братя е дошла сред людете кръвта на Първородните, а заедно с нея и частица от божествения дух, който съществувал преди сътворението на Арда; защото те били синове на Елвинг, дъщеря на Диор, а той на свой ред — син на Лутиен, рожбата на Тингол и Мелиан; баща им Еарендил пък бил син на Идрил Келебриндал, щерка на Тургон от Гондолин.
Колкото до Моргот, Валарите го изхвърлили през Портите на нощта в Безвременната Пустота отвъд Стените на Света; и вечна стража пази тия стени, а Еарендил зорко бди над небесните бастиони. Ала лъжите на Мелкор, могъщия и прокълнат Моргот Бауглир, Властелин на Ужаса и Омразата, тия лъжи, засеяни в сърцата на елфи и люде, са като семе, що не умира и не може да бъде унищожено; и во веки веков то ще покълва отново и отново, за да ражда злокобни плодове чак до свършека на света.
Тъй завършва СИЛМАРИЛИОНЪТ. Ако разказът преминава от възвишеното и прекрасното към мрака и разрухата, то е защото такава била в древните дни съдбата на Осквернената Арда; и ако е писано нещо да се промени и осквернението да бъде изцелено, само Манве и Варда може би знаят това; ала нито те го разкриват, нито е споменато в пророчествата на Мандос.
АКАЛАБЕТ
Разказват Елдарите, че хората се появили на този свят когато над него тегнела сянката на Моргот и бързо попаднали под властта на злото; защото Врагът пратил сред тях свои довереници и людете се вслушвали в неговите зли и коварни слова, та почнали да се прекланят пред Мрака, макар и да тръпнели в страх от него. Но някои обърнали гръб на злото, напуснали земите на своя народ и поели дългия път към Запада; понеже били чули мълва, че далече на запад грее светлина, неподвластна на Сянката. Морготовите слуги ги преследвали с люта омраза, а пътищата били дълги и трудни; ала накрая все пак достигнали земите, откъдето се виждало Морето и тъй навлезли в Белерианд по време на Войната за Силмарилите. На синдарински език ги нарекли Едаини; станали те приятели и съюзници на Елдарите и се прославили с подвизи в битките срещу Моргот.
От тях тръгнал по бащина линия родът на Пресветлия Еарендил; и в „Балада за Еарендил“ се разказва как накрая, когато Моргот бил само на крачка от победата, той построил своя кораб Вингилот, наричан на човешки език Ротинзил и отплавал по неизбродени морета да търси Валинор; защото желаел да говори пред Всемогъщите от името на Двата народа и да помоли Валарите за милосърдие и помощ в тежък час. Затуй и елфи, и люде го назовали Еарендил Благословени, тъй като след безброй мъки и премеждия най-сетне достигнал своята цел и от Валинор дошла армията на Западните Властелини. Но Еарендил вече не се завърнал в земите, които обичал.
Във Великата битка, когато бил низвергнат Моргот и рухнали кулите на Тангородрим, от всички човешки родове само Едаините се сражавали на страната на Валарите, докато редица други племена се присъединили към Врага. А след победата на Западните Властелини ония от злите хора, които не били унищожени, избягали обратно към източните земи, където множество техни събратя бродели диви и непокорни из целините, отказвайки да се вслушат както в призива на Валарите, тъй и в жестоките повели на Моргот. Но като дошли сред тях, злите люде донесли със себе си сянката на страха, та простодушните племена ги избрали за крале. Тогава Валарите изоставили ония човешки народи, които отхвърлили техния призив и предпочели властта на Морготовите приятели; в мрак заживели тия хора и страдали тежко от безбройните злини, що Моргот бил сътворил в дните на своята власт: демони, дракони, безформени твари и скверни орки, създадени като злорада подигравка срещу Илуватаровите чеда. И печална била участта човешка.