Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Всичко това се случило в дните на Тар-Кирятан Корабостроителя и неговия син Тар-Атанамир; а те били горделиви и жадни за богатства, та налагали дан върху племената от Средната земя и много повече взимали, отколкото давали. Тъкмо при Тар-Атанамир дошли вестоносците; той бил тринайсетият владетел на Нуменорското кралство, което по онова време съществувало вече над две хиляди години и се намирало в зенита на своето щастие, но не и на могъществото си. Атанамир обаче останал недоволен от съветите на пратениците и не ги послушал, а повечето му поданици го подкрепили; защото все още искали да се спасят от смъртта незабавно, а не да чакат със сляпа надежда. И Атанамир живял предълго, като се вкопчвал в живота даже когато вече нищо не му носело радост; пръв от всички Нуменорци той отказал да си отиде преди да е грохнал и оглупял, а чрез туй лишил своя син от кралската власт в най-зрелите му години. Защото дълголетните нуменорски крале имали обичая да се задомяват късно и да напускат живота веднага, щом синовете им възмъжавали телом и духом.

След неговата смърт на престола се възкачил синът му Тар-Анкалимон, който мислел по същия начин; и по негово време народът на Нуменор се разделил. Повечето му поданици се нарекли кралски люде, станали горделиви и обърнали гръб на Елдарите и Валарите. Други, по-малобройни, приели името Елендили, що означава елфически приятели; макар че оставали верни на краля и Елросовия род, те желаели да съхранят дружбата си с Елдарите и се вслушвали в съветите на Западните Властелини. Ала дори и те, които сами се наричали Вярващи, не избегнали докрай безумството на своя народ и тръпнели при мисълта за смърт.

Тъй помръкнала радостта на Задмория; но мощта и величието на тази страна продължавали да растат. Защото кралете и техните поданици не отхвърлили изцяло древната мъдрост и макар вече да не обичали Валарите, все още се страхували от тях. Не смеели открито да нарушат забраната и да прекосят определените граници. Само на изток насочвали могъщите си кораби. Ала все по-мрачен страх от смъртта ги обземал, та се мъчели да я отсрочат по всички възможни начини; и почнали да строят къщи и дворци за покойниците, а мъдреците им се трудели неуморно с надеждата да открият тайната на възкресението, или поне пътища към човешкото дълголетие. Но не постигнали нищо, освен изкуството да съхраняват нетленна плътта на мъртъвците и постепенно запълнили цялата страна с безмълвни гробници, под чиито мрачни сводове царствала мисълта за смъртта. А живите трескаво се устремили към пиршества и наслади, трупайки алчно богатства и имоти; и след епохата на Тар-Анкалимон бил забравен обичаят първите плодове да се посвещават на Еру, а хората все по-рядко стъпвали в светилището на връх Менелтарма.

По онова време Нуменорците създали първите големи селища по западните брегове на древната си родина; собствената им страна вече изглеждала прекалено тясна и не намирали в нея ни покой, ни задоволство, та желаели нови богатства и власт над Средната земя, след като пътят на запад бил забранен. Изградили големи пристанища с мощни крепостни кули и мнозина от тях се заселили там; ала вече идвали не като мъдреци и благодетели, а като господари, повелители и събирачи на данъци. Към Изтока тръгвали нуменорските кораби с попътни ветрове и се завръщали пълни с богатства за слава на своите крале; а кралете, цели отрупани в сребро и злато, се отдали на непрестанни гуляи и пиршества.