Пустош

1

Три дни по-късно откриха падналия самолет.

Джейк го забеляза пръв — проблясък светлина на около петнадесет километра, сякаш в тревата лежеше огледало. Приближиха се и видяха голям тъмен предмет от едната страна на Великия път.

— Прилича на огромна мъртва птица — каза Роланд.

— Не е птица — възрази Еди, — а самолет. Сигурен съм, че блясъкът е слънчева светлина, отразяваща се в предното стъкло.

Час по-късно мълчаливо стояха край пътя и разглеждаха старата развалина. Върху разкъсаната обвивка на корпуса бяха кацнали три охранени врани, които нагло се взираха в новодошлите. Джейк взе камъче и го запрати към тях. Враните тежко се вдигнаха във въздуха, като възмутено грачеха.

Едното крило се беше отчупило при катастрофата и лежеше на тридесетина метра встрани. Останалата част от самолета беше почти непокътната. Предното стъкло се беше пукнало звездообразно там, където главата на пилота се беше ударила в него. На това място имаше голямо ръждиво петно.

Ко изприпка до ръждясалите перки, които се подаваха над тревата, подуши ги, после припряно се върна при Джейк.

Мъжът в пилотската кабина представляваше изсъхнала мумия, облечена във ватиран кожен елек и с шлем с шип на върха. Устните му ги нямаше, а зъбите бяха оголени в последна гримаса на отчаяние. Пръстите, някога дебели като кренвирши, а сега само кости, покрити с кожа, бяха вкопчени в лоста за управление. Черепът беше вдлъбнат от удара в предното стъкло и Роланд се досети, че зелено-сивите люспи, които покриваха лявата половина на лицето, бяха останки от мозъка му. Главата на мъртвеца беше килната назад, сякаш е бил сигурен, дори в момента на смъртта си, че отново ще се извиси в небето. Запазеното крило още стърчеше над избуялата трева. На него имаше избледняла емблема, изобразяваща юмрук, стиснал мълния.

— Изглежда, че леля Талига грешеше, а старият албинос имаше право — каза Сузана с глас, изпълнен със страхопочитание. — Това трябва да е Дейвид Куик, принцът разбойник. Погледни колко е огромен, Роланд. Сигурно е трябвало да го намажат с мас, за да го вкарат в кабината.

Стрелецът кимна. Топлината и годините бяха превърнали човека в скелет, обвит в кожа, но въпреки това се виждаше колко широки са били раменете му, а и деформираната глава беше голяма.

— И падна властелинът Пърт — каза той, — и полето се разтресе от този гръм.

Джейк го погледна въпросително.

— Това е от едно старо стихотворение. Властелинът Пърт бил гигант, който тръгнал на война с още хиляда човека, но още не бил излязъл от страната си, когато едно малко момче хвърлило камък и го ударило в коляното. Той се спънал, тежката му броня го повлякла и счупил врата си при падането.

— Като в историята за Давид и Голиат — отбеляза Джейк.