Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Развиделяваше се и придвижването стана по-лесно. Изведнъж на пътя им се изпречи едно необикновено създание, сякаш оживяла купчина сухи пръчки. Стъписано не по-малко от тях, то се шмугна в храстите.
— Това е работа само на Маленро… — поклати глава Хийбъл. — Бързо, след него!
След малко от гората изскочиха и други клечковци — смешни създания, които припряно се щураха насам-натам с тихичко шумолене. В същото време една висока мрачна кула изникна пред тях като изпод земята. Каменните й стени бяха обрасли с бръшлян и диви лози, а в рова, който я обграждаше, течеше буен поток. Подвижният мост беше спуснат и веригите от двете му страни се поклащаха. На това място гората беше най-гъста, вековните дъбове сплитаха клони над главите им и пътеката тънеше в сянка.
Човечето, което следваха, се заклатушка по моста. Хийбъл незабавно закуцука след него. Южнякът и момичето след моментно колебание също се отправиха натам, защото някъде зад стените на тази зловеща крепост беше затворена Амбърли.
След малко се изправиха пред стените на кулата и докато тя се отваряше със скърцане, въженият мост, по който бяха минали, започна да се вдига.
Сега вече връщане назад нямаше. Уил стисна по-здраво кесията с камъните на елфите и последва странния си водач.
Скупчиха се в някакво тъмно преддверие. Зад гърба им вратата хлопна и ключът се превъртя — Изведнъж отгоре, над главите им, заструи млечнобяла светлина. Клечковците бяха образували плътен обръч около тях.
В един миг обръчът се разкъса и в кръга светлина се изправи висока жена с черна мантия.
— Маленро — прошепна Хийбъл и Уил усети, че го побиват ледени тръпки.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Течеше втория ден от битката за Арбърлън. Много жертви дадоха елфите през този ден, но показаха и невиждан героизъм. А демоните прииждаха отвсякъде на неизброими пълчища и призори атакуваха града. Черните талази се втурнаха към стените на Елфич със смразяващ кръвта вой и всеки миг щяха да пометат редиците на защитниците и да нахлуят в крепостта.
Ако не беше Андер Елеседил — героят на този ден. Оставил всяка нерешителност и колебание, той най-после застана начело на своята армия и в един съдбоносен момент показа, че е истински достоен за мястото на крал и главнокомандващ. Под неговото вещо ръководство волнонаемници, елфи, джуджета и троли се сражаваха рамо до рамо — нещо невиждано до този момент. А този, който ги накара да захвърлят всяко съмнение и непрестанно разпалваше у тях волята за победа, бе самият Андер.
През този ден той сякаш бе навсякъде — решителен, бърз, неустрашим, Ту горе на бойниците, ту долу при портите на Елфич, но все там, където битката беше най-жестока Издигнал жезъла на Елкрис, се изплъзваше от преследвачите си като по чудо и отново размахваше меча. Защитниците го срещаха с грейнали очи и въодушевени възгласи. Той повдигаше духа им, срещаше опасността в лицето и успяваше да я отблъсне. Разчистваше пътя си с меча и главите на демоните хвърчаха като зелки.
Онези, които го познаваха като кротък и сдържан, не вярваха на очите си. Никой не беше подозирал, че принцът притежава такъв кураж, че е в състояние да пали тълпите и да докарва врага до панически бяг. Старият крал и Аланон със своя магически огън го следваха неотлъчно, но Андер беше този, от който зависеше изхода на сражението до последния миг. Той се явяваше, когато всичко изглеждаше загубено, и нито веднъж през този ден не позволи на демоните да вземат надмощие.
Но с падането на нощта демоните атакуваха още веднъж, решени на всичко. Първата им работа беше да угасят факлите в подножието на Елфич и да нахлуят в крепостта под прикритието на непрогледния мрак. Този път защитниците не удържаха на напора.
Един от черните рояци достигна чак до Градината на Живота, вмъкна се вътре и се насочи право към омразното дърво, виновник за хилядолетния им затвор. Но тук обезумелите от ярост демони се натъкнаха на копията на Черната стража и до един намериха смъртта си.
В другия край на Каролан отряд демони беше успял да избегне заложените от джуджетата капани, да заобиколи зорко охраняваната Градина на Живота и сега напредваше към спящия град. Но един от патрулите на джуджетата ги забеляза да се промъкват покрай стените и оградите и ги приклещи в смъртна схватка, от която нито един от демоните не успя да се измъкне.
До зори успяха да отблъснат атаката на демоните. Но долу, в подножието на Елфич, зловещите отряди се групираха отново и нападнаха почти веднага. Стрелците и копиеносците нямаха време да отдъхнат нито миг.