Превъзходството на Борн

— Да, но пропуснахте да ми кажете, че ще има такъв порой, такава буря. Ще се прехвърлите на малката лодка. Моторът й е мощен, тя ще ви закара дотам.

— Merde! — изруга Д’Анжу, отвори шкафа и измъкна прожектора. — Това значи още сто метра.

— С нея е по-бавно, но ще стигнете.

— Къде, на дъното ли?

— Да обърна ли катера и да потегля обратно към Макао?

— И да попаднем на патрулите? Да ни отнесат главите? Когато ви се плаща, за да закарате някого на определено място, вършете си работата докрай.

— Още сто метра, не повече.

Д’Анжу кимна мрачно и вдигна прожектора на височината на гърдите си. Натисна един бутон от задната му страна и за момент кабината се освети от тъмносиня светкавица. След секунди същият сигнал бе повторен от брега на острова.

— Виждате ли, mon capitaine, ако не бяхме дошли за тази среща, нещастната ви гемия щеше да бъде надупчена като решето.

— Днес следобед „нещастната гемия“ ви харесваше много!

— Беше вчера следобед. Сега е един и половина на следващата сутрин и вече знам какво си мислите. Приближете се възможно най-близо. И запомнете, че няма да получите остатъка от сумата, ако ви няма, когато се върнем.

— Ами ако ви вземат парите и ви убият? — попита капитанът, докато въртеше кормилото. — Тогава какво да правя?!

— Вие сте трогателен — каза Борн.

— Не се безпокойте — отвърна Д’Анжу. — Намираме се в самите Божии ръце, а може би на още по-добро място.

— Вземете прожектора тогава — неохотно каза капитанът. — Вероятно ще ви потрябва, а и каква полза ще имам от вас, ако се разбиете в скалите.

— Вашата загриженост ме смущава — каза Д’Анжу, взе прожектора и кимна на Джейсън. — Ще трябва да се запознаем с лодката и мотора.

— Моторът е покрит с дебел плат. Не го включвайте, преди да сте във водата!

— А откъде можем да бъдем сигурни, че ще тръгне? — попита Борн.

— Ще тръгне, защото трябва да си получа парите.

Пътуването към брега ги измокри до кости. И двамата се бяха хванали здраво — Борн за страничните бордове, Д’Анжу едновременно за руля и кърмата, за да не падне във водата. Минаха покрай рибен пасаж и след малко металният корпус задра в скалите. Французина обърна руля надясно и натисна дросела до максимум.

Странният тъмносин сигнал дойде още веднъж от брега. Д’Анжу изви лодката в посоката, от която дойде той, и след минути носът удари в пясък. Борн скочи от лодката, грабна въжето и я придърпа към брега. Нададе сподавен вик, стреснат от внезапно появилия се до него човек, който също хвана въжето.

— Четири ръце са по-силни от две — извика непознатият азиатец. Английският му бе с американски акцент.

— Вие ли сте връзката? — изкрещя Джейсън, като се чудеше дали шумът от прибоя и дъждът не бяха притъпили слуха му.

— Каква е тази глупава дума? — извика човекът. — Аз съм просто приятел.

Пет минути по-късно, след като завързаха лодката, тримата мъже закрачиха през гъстата гора, която скоро премина в ниски храсталаци. „Приятелят“ беше построил примитивен навес от насмолено корабно платно. Малък огън гореше под него, без да се вижда отникъде, освен от посоката, от която идваха; брезентът го обграждаше от три страни. Борн и Д’Анжу бяха премръзнали от проливния дъжд и вятъра, така че топлината беше добре дошла. Те седнаха около огъня, кръстосаха краката си и Французина се обърна към униформения китаец.