Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Нищо не е съвършено в нашия свят на високи технологии, най-вече поради факта, че усъвършенства ли се дадена технология, изобретява се нов конкурентен продукт, който претендира да е не по-малко съвършен. Подобен е и случаят с ВСТС — Военен Сателитен Трансмисионен Смесител, който максимално се доближава до тайнственото понятие съвършенство. Но за не повече от седмица. Ключът се съдържа в съоръженията за предаване и приемане: всяко от тях е прикрепено към чувствителен уред с непостоянно калибриране, което едновременно изолира и смесва кривите на тембъра успоредно с мигновеното им преминаване през космическия ефир. Съществуваше минимална степен на риск, но от другата страна на везните стоеше опасността една майка да загуби здравия си разум; а и степента на сигурност на замесените страни.
Старши лейтенант от военноморските сили Консидайн получи заповед да се яви в комуникационния център и там го свързаха с Перегрин Вю, където необходимото електронно оборудване бе набързо докарано със самолет от Пентагона. Инсталираха го на Клингамс Доум, най-високия връх в тукашните планини Грейт Смоукис. Скоро след това Лутър Консидайн седна пред посоченото му табло и сложи слушалките на борда на самолетоносача на американската армия „Тикондерога“ в Бахрейн.
— Лейтенант Консидайн — произнесе безизразен глас, отдалечен на тринайсет хиляди километра от Персийския залив, — името ми е Франк Шийлдс, заместник-директор на Централното разузнавателно управление. Чувате ли ме?
— Чувам ви, господин директор.
— Ще бъда възможно най-кратък… Вашият млад приятел отказва да говори лично с който и да било служител на правителството, за което изобщо не го виня. Немалко са го лъгали от името на правителството.
— Следователно той ми е казал истината! — възкликна пилотът, без да скрива облекчението си. — Знаех си.
— Казал ви е истината — потвърди Шийлдс, — но от съображения за личната му безопасност не смятам, че можем да го свържем с лицето, с което настоява да говори. Може би след няколко дни ще успеем да подсигурим чиста линия, но в момента е невъзможно.
— Не вярвам да направи компромис. На негово място и аз не бих го направил.
— В такъв случай вие знаете къде е той.
— Официално, не. Следващият въпрос, ако обичате?
— Няма да бъде въпрос, лейтенант, по-скоро молба. Убедете го да ви каже нещо, каквото и да е то, което е известно единствено на човека, с когото иска да се свърже. Ще го направите ли?
— Когато, по-скоро ако го намеря, ще му предам вашето съобщение, господин директор.
— Ние ще чакаме, лейтенант. Вашият старши офицер за свръзка знае кодовете, на които може да ме намери. Това са само цифри; никой друг не знае за нашия разговор.
— Дочуване, сър. Надявам се, че ще мога да помогна. — Консидайн свали слушалките и техникът на смяна прекъсна връзката.
— Слушай, Джейми — рече пилотът, като се настани срещу момчето. Двамата седяха един срещу друг върху празни каси в един от складовете под горните палуби. — Този човек ми се стори надежден, всъщност звучеше прекалено притеснен, но говореше съвсем смислено. Някакъв шеф е в разузнаването и трябва да проучи всички аспекти на една твърде сложно зададена схема.
— Не разбирам какво говориш, Лутър.
— Човекът се опасява, че има поставен капан. Разбира защо настояваш да говориш единствено с майка си, знае, че неведнъж са те лъгали от името на правителството. Спомена, колко е загрижен за „личната сигурност“ и необходимостта от „надеждна безопасност“, преди да осъществи връзката помежду ви. Опитва се да защити и двама ви.
— С други думи, възможно е да ме използват за примамка. И съвсем не е задължително това да бъда точно аз.
— Добре казано, момче… Къде си научил всичко това?
— Заслушвал съм се в разговорите на мама с чичо Ев. И двамата принадлежат към сектор Ге-две, но често изпълняват задачи за други отдели, свързани с контраразузнаването.
— Всемогъщи боже — промърмори Консидайн. — И преди си мислех, че майка ти е забъркана в нещо голямо, но това май ще се окаже много по-сериозно и широкомащабно, отколкото съм си представял. Трябва да е някоя секретна мисия със световно значение. Даваш ли си сметка, че нашият шеф от разузнаването е провел поверителни разговори с централата във Вашингтон, след което са го прехвърлили в DIA, Държавния департамент и накрая в Белия дом при Томас Кранстън, който е нещо като сянка на президента по всички въпроси на националната сигурност? Ако си спомняш, този човек обеща да те свърже със самия президент!