Горещата конспирация

— Аз ще му налея, Франк — рече Тони. — Ти му прочети конското, заслужава си го. — Тя мина покрай госта и влезе в кухнята. — Ще му приготвя яйца. Видът му е ужасен, а аз трябва да съм луда, щом го търпя толкова години.

— Така и трябва да направя — рече аналитикът, като пристъпи в дневната и огледа пропитата от пот униформа на Скофийлд. — Да ти се развикам, де. На какво си се направил в тия дрехи, статист в някой филм за Рамбо?

— Изпълниха си предназначението, Жмичка. Ако бях сложил костюм, да са ме тикнали вече в някой затвор в Канзас.

— По тоя въпрос няма да споря с теб, само ми спести обясненията. Предполагам, вече са се стопили десетте хиляди, които ти подписах.

— Тъкмо бях започнал да се разпускам. Като видиш какво съм донесъл от дома на Мама Гъска, моят приятел от някогашното Щази ще си поиска своите сто хиляди.

— Всичко е въпрос на интерпретация, Брандън, включително и доставяните от разузнаването материали.

— Що за високопарни фрази…

— Нека все пак караме подред… — мрачно го прекъсна Шийлдс. — Какво ще кажеш за малкия Монтроуз? Изложих ти моите опасения, а ти подхвърли, че не ти липсват идеи. Ще може ли да ги чуя?

— Линията на разсъждение е съвсем елементарна — отвърна Скофийлд. — Ти каза, че хлапето било с морски офицер, пилот, нали така?

— Да, синът на Лезли го избрал съвсем случайно сред тълпата в Манама. Той е пилот на изтребител на „Тикондерога“, командир на ескадрила, казва се Лутър Консидайн и съвсем не е някой безличен смотаняк. Според шефовете му, очаква го бляскава кариера, със съответните награди и всичко останало.

— Момчето е избрало умен човек.

— Очевидно.

— Тогава действай чрез него — предложи Скофийлд.

— Какво?

— Хлапето очевидно му вярва, тъй че говори с този Консидайн. Бъди откровен с него, той ни е последната възможност. Трябва да кажеш на Лезли, че синът й е вън от опасност и е в сигурни ръце, би било немислимо да я държиш в неведение.

— Съгласен съм, но съществува един проблем. Не знаем къде е Джеймс младши. Изчезнал е…

— Какво говориш?

— Това са последните сведения. Не е потвърдено със сигурност; не вярват да е напуснал самолетоносача, но не могат да го открият.

— Да си се качвал някога на самолетоносач, Жмичка?

— Господи, колко си досаден! Не, не съм се качвал!

— Представи си да пуснат на вода град като Джорджтаун, нещо такова е. Малкият Монтроуз може да се скрие където си пожелае, дни и седмици може да не го открият, ако има свобода на движение, какъвто очевидно е нашият случай.

— Та това е нелепо! Нали трябва да се храни, да спи, да използва тоалетна… все някой ще го види.

— Не и ако някой му помага, например някой морски офицер, с когото се е сприятелил.

— Значи според теб…

— Струва си да опиташ, Франк. Преди години научих, че пилотите са особена порода, сигурно защото прекарват толкова време затворени в бойни самолети на километри от земята, и то съвсем сами. А бащата на нашето хлапе също е бил пилот на изтребител, с немалко отличия… макар и присъдени посмъртно. Нищо не можеш да загубиш Жмичка. Свържи се с Консидайн. Опитай поне.