След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Сюзан се разхождаше из фоайето, масажирайки слепоочията си. Докато минаваше край отворената врата, видя, че някой влиза в преддверието. Сюзан спря притеснена, стъпила с един крак на стълбите. Като че ли бе мярнала мъжка фигура? Тя се обърна и пред нея се изпречи Едуард Деланза.
Тя отвори широко очи и сърцето й спря.
— Не сте добре дошъл тук!
Той не се усмихна.
— Често ми го казват. Къде е Софи?
Сюзан го погледна решително, стиснала парапета така силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Умът й заработи трескаво.
— Няма я тук.
— Знам. Къде е?
Сюзан се опита да контролира неравното си дишане. Усещаше опасността. Видя в очите му яростна решителност. Дали търсеше Софи… или детето си? Знаеше ли изобщо за детето? Защо иначе ще иска да види Софи… и да е толкова ядосан? Инстинктът й подсказа, че детето може да събере Едуард и дъщеря й. Едно видение мина пред погледа й. Софи и Едуина в разкошен дом, собственост на Едуард Деланза. Но Софи плачеше, прегръщайки детето. Плачеше, бе с разбито сърце и сама.
След това моментално й се мярна друго видение. Софи и Едуина в същата къща, но Едуард е там с тях. Бащата и майката — усмихнати, сияещи, осветени от любов, а бебето гука край тях.
Сюзан отпъди тези мисли. Знаеше, че трябва да ги държи разделени.
— Софи е в Бостън.
— В Бостън? — Той я загледа втренчено. — Какво, по дяволите, прави тя там?
— На гости при роднини — излъга уверено Сюзан — Сега си вървете.
Едуард я изгледа студено.
— Ще я намеря — каза той. — Със или без вашата помощ Дори да трябва цял живот да я търся.
Сюзан си пое дълбоко дъх, когато той напусна къщата като фурия.
Едуард трепереше. Бе дошъл толкова далече, толкова бързо, но тя бе избягала от него. Това не бе за вярване. Когато я бе намерил в Монмартр, тя му бе казала, че никога няма да го раздели от детето му. Но същата нощ бе избягала с Едуина и бе направила точно това. Когато Едуард бе разбрал, че е избягала с детето, изпадна в дива ярост.
Сега още бе вбесен, но яростта му вече лежеше дълбоко, притихнала и заровена.
Отвори вратата на даймлера. Проклета да е Софи О’Нийл, задето направи това. Задето му отне детето. Задето избяга от него. Е, светът не беше чак толкова голям. Поне за нея. Не можеше да му избяга. Той щеше да тръгне да я търси, независимо колко време щеше да му отнеме това, и в края на краищата тя щеше да стане негова жена и Едуина щеше да носи неговото име. Едуард щеше да направи това, което трябва — което беше правилно за всички.
Той обаче нито за минута не повярва на историята на Сюзан, че Софи била в Бостън при роднини. Бе пристигнал в града едва тази сутрин, но следващата му спирка щеше да бъде галерията на Дюран-Рюел. Те със сигурност щяха да имат връзка с нея.
— Господин Деланза, сър!
Той спря, миг преди да се плъзне в колата. Икономката, госпожа Мърдок, изтича от къщата. Едуард се напрегна.
— Госпожо Мърдок?
— Да, сър — спря тя задъхана пред него. — Ако тя ме види, че говоря с вас, ще ме уволни веднага без препоръки… а аз съм тук още откакто Софи беше на четири години.
Той стисна пълничките ръце на възрастната жена.
— Госпожо Мърдок, ако Сюзан ви уволни, можете да дойдете да работите при мене.
Очите й се разшириха.
— Благодаря ви, сър.
— Сега, кажете ми къде е Софи.
Сълзи изпълниха очите й.
— Тя лъже, така си е! Няма никакви роднини в Бостън, никакви. Трябваше да бъдете тук, сър. О, господи, как си викаха двете, цялата къща ехтеше. Добре, че господин Ралстън не беше у дома.
— Кой викаше? Сюзан ли?
— Сюзан и Софи! Никога не съм чувала Софи да вика и да крещи, толкова беше ядосана, нямате си представа, сър!
Госпожа Мърдок заплака.
Той помрачня, но гласът му остана непроменен.
— За какво се караха?
— За детето. Такъв ужас! Такъв ужас беше, сър!
Той си пое дъх, а сърцето му се преобърна в гърдите.
— Какво за Едуина? Тя добре ли е?
— Малката е добре, сър. Но госпожа Ралстън иска Софи да я даде за осиновяване на една двойка… а госпожа Ралстън винаги прави това, което иска. Тя и господин Ралстън вече били уредили всичко. Софи отказа. Затова така се разкрещя. Замина с детето и французойката веднага след това, през нощта, не взеха нищо със себе си, само дрехите на гърба си! И мисля, че нямат никакви пари… защото като дойдоха, хич нямаха пари, никакви!
Адреналин се разля по цялото му тяло, напрежение го стисна в железни клещи, но тонът му остана спокоен и равен.
— Къде отидоха? — запита Едуард, борейки се да отмахне от себе си видението как Софи стои на ъгъла на някоя улица, стиснал в ръце Едуина, като някаква скитница.