Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Изведнъж братът изчезна. Просто се изпари във въздуха. Преди Ван да успее да попита какво, по дяволите, става, другият мъж обърна глава и погледна право в господин X. Въпреки че лесърите стояха в сенките.
-О, Господи! - ахна Хавиер. - Той е жив. И господарят... Водачът на лесърите се олюля и тръгна напред. На светло.
Право към средата на пътя.
Какво, по дяволите, си мислеше?
Тръпки пробягаха по тялото на Бъч, когато белокосият лесър излезе от сенките. Нямаше никакво съмнение, именно той го беше обработвал. Въпреки че нямаше съзнателен спомен за мъченията, тялото му явно знаеше кой е виновникът. Жестокостите, които бе изтърпял от ръката на копелето, завинаги се бяха запечатали в плътта му.
Бъч изгаряше от нетърпение да се залови с водача на лесърите.
Само че, преди да успее да направи каквото и да било, ситуацията взе непредвидено гаден обрат.
Иззад къщата се разнесе рев на мотор, последван от прони-зителния вой на резачка. В същия миг от гората се показа още един лесър и се прицели в Бъч.
Полуавтоматичното оръжие изтрещя и във въздуха засвириха куршуми. Бъч стисна своя „Глок" и се хвърли зад кадилака. Иззад това частично прикритие, което предпазваше най-важните му органи, той отвърна на поздрава на убиеца с дъжд от куршуми. Когато в престрелката настъпи пауза, погледна през бронираните стъкла на кадилака. Стрелецът се бе скрил зад една полуизгнила кола и без съмнение презареждаше. Също както и Бъч.
Но първият лесър, онзи, който го бе измъчвал, все още не беше извадил оръжието си. Той просто стоеше насред улицата и се взираше в Бъч.
Сякаш нищо не би го зарадвало повече от това, да получи няколко куршума. Готов на драго сърце да му достави това удоволствие, Бъч надникна иззад кадилака и го простреля право в гърдите. Водачът на лесърите изпъшка и се олюля, но се задържа на крака. По лицето му се изписа раздразнение, сякаш го бе ужилила пчела, а не бе получил куршум в гърдите.
Бъч и представа нямаше защо специалните му куршуми не действат на този лесър, но сега не беше моментът да търси отговори. Протягайки ръка иззад колата, той отново обсипа другия убиец с дъжд от куршуми. Най-сетне лесърът политна назад и се сгромоляса зрелищно на земята, разперил ръце и крака...
В същия миг някъде иззад Бъч се разнесе рязък звук, толкова силен, че Бъч го взе за пистолетен изстрел. Той се обърна бързо, стиснал оръжието си с две ръце. По дяволите!
От къщата, обзета от сляп ужас и с дете на ръце, изскочи една жена. И нищо чудно, че беше толкова уплашена. Зад нея, с включена резачка на рамо, готов да се нахвърли отгоре им и да ги накълца на парчета, се показа огромен вампир със свирепо изражение на лицето.
Бъч повдигна лекичко цевта на пистолета си, прицели се в главата на мъжа и дръпна спусъка.. .тъкмо когато Вишъс изникна зад него и посегна към резачката.
- Мамка му! - Бъч се опита да спре пръста си, но беше твърде късно и куршумът излетя от цевта.
Внезапно някой го сграбчи за гърлото - вторият лесър с пистолета беше действал светкавично. Бъч усети как го повдигат от земята и го хвърлят върху капака на кадилака, сякаш беше бейзболна бухалка. Ударът изби оръжието от ръцете му и то се търкулна с дрънчене по металния капак.
По дяволите! Бъч пъхна ръка в джоба на палтото си и за-търси джобното си ножче, което сякаш само се пъхна в ръката му! Той побърза да го извади и като се извъртя на една страна, замахна назад и го заби в тялото на лесъра.
Последва рев от болка и ръцете, които го стискаха, охлабиха хватката си.
Бъч оттласна лесъра от себе си и когато копелето увисна за миг над него, ножът му описа мълниеносна дъга и преряза гърлото на убиеца, оплисквайки Бъч със струя черна кръв. Той пусна тялото на лесъра на земята и се обърна към къщата.
Вишъс се справяше отлично със своя противник и му нанасяше удар след удар, като много внимаваше да избягва острието на резачката. В това време жената с детето тичаше през страничния двор колкото й държаха краката, докато друг лесър се приближаваше към тях отдясно.
-Обадих се на Рейдж - изрева Ви.
-Аз се заемам с жертвата - извика Бъч и се втурна натам; краката му оставяха дълбоки следи в пръстта, коленете му се вдигаха чак до гърдите му.
Молеше се да се окаже достатъчно бърз и да стигне навреме... „Моля те, само този път... "