Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- И ако се окаже, че наистина имам роднина вампир?
- Тогава бихме могли... - Ви отново всмукна от ръчно свитата си цигара. - Бихме могли да те превърнем в един от нас.
Мили Боже!
- Мислех, че е невъзможно.
Ви кимна по посока на подвързаните с кожа книги, които се издигаха като истинска кула до бюрото с компютрите.
- В Летописите се споменава нещо за това. Ако във вените ти има малко вампирска кръв, можем да опитаме. Много е рисковано, но бихме могли да опитаме.
Боже, Бъч беше адски навит да го направят.
- Да се захващаме за регресията тогава. Още сега.
- Не става. Даже и да имаш необходимото ДНК, не бива дори да си помисляме за промяна, преди да сме поискали разрешение от Скрайб Върджин. Това не е нещо, което може да се направи с лека ръка, още повече че в твоя случай стореното ти от лесърите допълнително усложнява нещата. Ако Скрайб Върджин не ни позволи да продължим, родословието ти няма да има никакво значение, а аз не искам да те подлагам напразно на регресията.
- Кога ще разберем?
- Рот каза, че ще я попита още тази вечер.
- Господи, Ви. Така се надявам да...
- Искам добре да го обмислиш. Регресията е гадна работа. Мозъкът ти ще се изключи, а доколкото съм чувал, болката е ужасна. Няма да е лошо да го обсъдиш и с Мариса.
Бъч се замисли за нея.
- О, ще го преживея, изобщо не се тревожи за това.
- Не бъди толкова самонадеян...
- Не съм. Просто трябва да се получи.
- Но може и да не се получи - каза Ви и се загледа в запаления край на цигарата си. - Ако издържиш регресията и открием, че наистина си свързан с някой вампир и че той е жив, съществува голяма вероятност да умреш по време на преобразяването. Всъщност шансът да оцелееш е съвсем малък.
- Ще го направя.
От гърдите на Ви се откъсна сух, отсечен смях.
Не мога да преценя дали си адски смело копеле, или животът ти е омръзнал.
- Никога не подценявай силата на самоомразата, Ви. Тя е страхотен мотиватор. Освен това и двамата знаем каква е другата възможност.
Те се спогледаха и Бъч почувства, че си мислят едно и също. Независимо от риска, всичко беше по-приемливо от това, Вишъс да бъде принуден да го убие, за да му попречи да си тръгне.
- Отивам при Мариса - каза Бъч, но докато прекрачваше прага на тунела, се спря. - Сигурен ли си, че не можем да направим нищо за тези твои кошмари?
- Вече си имаш достатъчно грижи.
- Много ме бива да се занимавам с няколко неща едновременно.
- Върви при Мариса, ченге, и не се тревожи за мен.
- Понякога си истински задник.
- Кой го казва?
Бъч изруга и влезе в тунела, като се опитваше да обуздае обзелия го възторг. Когато стигна до основната сграда, той се качи на втория етаж и докато минаваше покрай кабинета на Рот, не можа да се въздържи и почука на вратата. Когато отвътре долетя отговор, Бъч влезе и само след десет минути вече стоеше пред стаята на Мариса.
Тъкмо се канеше да почука, когато някой каза:
- Няма я.
Той се обърна и видя Бет да излиза от всекидневната в дъното на коридора, понесла ваза с цветя.
- Къде е? - попита той.
- Отиде да огледа новото си жилище. Рейдж е с нея.
- Какво ново жилище?
- Нае си къща. На около седем мили оттук.
По дяволите. Мариса се изнасяше. Без дори да му каже.
- Къде точно се намира?
След като Бет му даде адреса и го увери, че къщата наистина е безопасна, първият му порив беше да се втурне натам. После обаче се отказа. Рот вече трябва да бе отишъл при Скрайб Върджин. Ами ако още тази вечер приключеха с регресията и той посрещнеше Мариса с добри новини?
- Но ще се върне тази вечер, нали? Господи, защо не му беше казала, че се изнася?
- Със сигурност. Освен това Рот ще помоли Вишъс да провери охранителната система, преди тя да се нанесе. Дотогава Мариса ще остане тук. - Бет изведнъж се намръщи. - Хей... изобщо не изглеждаш добре. Какво ще кажеш да слезем долу и да хапнем нещо?
Бъч кимна, без изобщо да разбира какво му казва тя.
- Знаеш, че я обичам, нали? - избъбри той на един дъх, без да е сигурен защо го прави.
- Да, знам. Тя също те обича. Тогава защо не говореше с него?
Аха, защото той страшно я беше улеснил, нали? Първо едва не изпадна в умопомрачение заради храненето. После й отне девствеността, докато беше пиян, като при това й причини болка. Боже!
- Не съм гладен - каза той. - Но ще ти правя компания.
В Дупката Вишъс излезе изпод душа и изпищя като момиченце, блъскайки се в мраморната стена. Насред банята, облечен в кожени дрехи и огромен като кадилака в гаража, стоеше Рот.