Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Да, определено бяха те. Момиченцето беше с гипсиран крак.
„Горкичките", помисли си Бъч. Сгушени така, те изглеждаха като абсолютно всички жертви, които бе виждал като полицай. Очевидно преживяната травма оставяше еднакъв отпечатък върху всички раси - широко отворените очи на майката, пребледнялото й лице и разбитата илюзия, че с живота й всичко е наред, бяха точно това, с което се бе сблъсквал толкова пъти преди.
Бъч се изправи и бавно отиде при тях.
- Аз съм... - едва не каза „полицай". - Аз съм приятел. Знам какви сте и ще се погрижа за вас.
Майката вдигна разширените си от тревога очи от разроше-ната коса на дъщеря си.
Все така тихо и без да се приближава повече, Бъч посочи кадилака.
- Защо не седнете в колата. Ще ви дам ключовете, за да не се чувствате заплашени и да се заключите, ако искате. Аз ще разменя няколко думи с партньора си? А след това отиваме при Хавърс.
И той зачака, докато тя го оглеждаше преценяващо. Прекрасно знаеше какво се върти в главата й - щеше ли той да нарани нея или детето й? Можеше ли да се довери на някого от противоположния пол. Имаше ли друг избор?
Като стискаше здраво детето си, тя се изправи и протегна ръка. Бъч се приближи и постави ключовете на колата в дланта й. Ви имаше още един комплект, така че можеха да влязат в колата, ако се наложи.
Жената се обърна светкавично и хукна към колата, понесла детето си на ръце.
Докато ги гледаше как се отдалечават, Бъч осъзна, че няма скоро да забрави лицето на момиченцето. За разлика от майка си, то беше съвършено спокойно. Сякаш отдавна бе свикнало с подобни прояви на насилие.
Бъч изруга и се затича към къщата.
-Ви, аз съм.
Гласът на Вишъс долетя от втория етаж.
-Тук няма никого. А и не можах да запиша номера на мини-вана, с който избягаха.
Бъч се наведе над тялото на прага. Мъжки вампир на около трийсет и четири години. От друга страна, те всички изглеждаха на толкова, докато не започнеха да остаряват.
Бъч леко побутна главата му с крак. Беше отпусната като панделка около подарък.
Тежките ботуши на Ви затрополиха надолу по стълбите.
-Още ли е мъртъв?
-Аха. Добре си го подредил... мамка му, от врата ти тече кръв. Аз ли те улучих?
Ви докосна шията си и погледна кръвта по пръстите си.
-Не знам. Двамата добре се сборичкахме в задната част на къщата и един-два пъти не можах да избегна резачката, та може да е от всичко. Къде е Рейдж?
-Тук съм - обади се Холивуд и прекрачи прага. - Претърсих гората. Чисто е. Какво стана с майката и детето?
Бъч кимна към главния вход.
- В кадилака са. Трябва да отидат в болницата. Майката имаше пресни рани.
- Ние с теб ще ги закараме - каза Ви. - Рейдж, ти можеш да се върнеш при близнаците.
- Става. Тъкмо се канеха да отидат на лов в града. Пазете се, вие двамата.
Когато Рейдж се дематериализира, Бъч попита:
-Какво ще правим с тялото?
-Да го изнесем навън. Слънцето ще изгрее след няколко часа и ще го изпепели.
Те вдигнаха убития вампир, пренесоха го през занемарената къща и го оставиха до изгнилия скелет на някакво кресло в двора.
Бъч се спря, загледан в изкъртената задна врата.
-Значи този тип се появява в къщата като Джак Никълсън в „Сиянието " точно същата вечер, в която лесърите, които от известно време държат мястото под око, решават да нападнат?
- Бинго.
- Често ли имате подобни случаи на домашно насилие?
- В Древната страна - да, но тук не съм чувал да има много.
- Може би просто никой не съобщава за тях.
Ви потърка дясното си око, което отново бе започнало да играе.
-Може би. Да... може би.
Двамата излязоха през онова, което беше останало от задната врата, и заключиха, доколкото изобщо това беше възможно. Докато отиваха към главния вход, Бъч видя опърпан плюшен тигър да се въргаля в един ъгъл на всекидневната, сякаш някой го беше изпуснал там. Той го вдигна и се намръщи. Проклетото нещо тежеше цял тон.
Мушна го под мишницата си, извади мобилния си телефон и проведе два бързи разговора, докато Ви се опитваше да затвори външната врата. След това се отправиха към колата.
Бъч предпазливо се приближи до мястото на шофьора, разперил ръце настрани, а тигърът висеше от пръстите му. Вишъс заобиколи колата по същия незаплашителен начин и спря на около метър от вратата.