Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
Още чувства нахлуваха в мен. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Аз, разбира се, бях усещала у моите жертви привличането и обичта, но никога не бях изпитвала такава любов, не и насочена точно към мен.
Да, Сет мислеше, че съм секси. Желаеше ме. Но в тази първична страст имаше нещо мило. Нещо сладко. Кайла, седнала в скута ми, и малката руса главица на гърдите ми, докато сплитах косата й. Кратко преобразяване на картината и за момент в скута ми се оказа неговата дъщеря. _От една страна — буйна и духовита, от друга — нежна и уязвима._ Пияна в неговия дом. Загриженост, докато ме води към леглото. Заспивам и той ме гледа в продължение на часове. Въпреки слабостите ми не разваля мнението си за мен, дори и след липсата ми на самоконтрол. Отчаяние от преградите, които бях издигнала пред него и които бяха знак за несъвършенство, което го караше да ме обича още повече.
Пиех още и още; заради окаяното си и немощно състояние не можех да спра.
_Защо тя не ходи по срещи? — пита той Коди._
Коди? Да, там е, някъде в ума на Сет. Спомен. Коди тайно дава на Сет уроци по суинг и никой от тях не ми казва. Вместо това винаги ми поднасят мъгляви извинения, че трябва да отидат «някъде». Сет, който се опитва да накара краката си да му се подчиняват, за да може да танцува с мен и да бъде по-близо до мен.
_Страхува се_ — отговаря вампирът. — _Тя мисли, че любовта причинява болка._
Любовта причинява болка.
Да, Сет ме обичаше. Не бе увлечението, което си бях представяла. Не беше повърхностно привличане, от което си мислех, че съм го отказала. Беше много, много повече. Аз въплъщавах всичко, което той някога би могъл да си представи у една жена: чувство за хумор, красота, интелигентност, доброта, сила, чар, сексуалност, съчувствие… Душата му сякаш бе разпознала моята и бе неконтролируемо привлечена от нея. Той ме обичаше с такава дълбочина на чувствата, до която никога не бях успяла дори да се докосна, макар че, повярвайте ми, се бях опитвала. Исках това чувство. Исках да го изпитам цялото, да изсмуча неговата жар. Да го погълна. Да се потопя в огъня му.
_Джорджина!_
Някъде отдалече някой ме викаше, но аз бях твърде навътре в Сет, твърде заета с изсмукването на силата му; онази сила, която се бе сляла с чувствата му към мен. Чувства, дошли с целувката и предизвикани от нея. Меки и нетърпеливи устни. Гладни. Искащи.
_Джорджина!_
Исках да се слея със Сет, имах нужда от това. Имах нужда той да ме изпълни… физически, умствено, духовно. У него имаше нещо… нещо скрито, което се спотайваше някъде там и до което още не бях успяла да се докосна. Съблазнително парченце знание, което отдавна трябваше да разпозная. _Ти си моят живот._ Имах нужда да навляза в него по-надълбоко, да се пресегна за още. Да открия какво бе останало скрито от мен. Тази целувка бе жизненоважна, беше връзката ми с нещо много по-голямо от мен самата, с нещо, за което бях копняла през целия си живот, но което никога не бях опознала. Не можех да спра. Не можех да спра да целувам Сет. Не можех да спра. Не можех…
— Джорджина! Пусни го!
Груби ръце ме откъснаха от Сет, сякаш късайки плът от собственото ми тяло. Закрещях в агония от прекъсването на връзката, борех се с ръцете, които ме дърпаха и ме държаха. Драсках насилника, имах нужда да открия тайната, таяща се зад тази целувка, копнеех за цялостно единение със Сет…
Сет.
Ръцете ми се отпуснаха и примигнах, от което светът отново дойде на фокус. Действителността. Вече не бях в главата на Сет, а в апартамента си. У мен се бе настанило чувство на сигурност и нямаше нужда да се оглеждам, за да зная, че тялото ми бе спряло да се преобразява и че пак бях влязла във формата на дребничка, стройна жена с медно кафяви коси. Момичето, което някога бях, още веднъж бе погребано дълбоко и доколкото зависеше от мен, никога повече нямаше да му позволя да се покаже отново. Жизнената сила на Сет ме изпълваше, преливах от нея.
— Джорджина — промърмори зад мен Хю и ръцете му пуснаха моите, — за Бога, изплаши ме!
Огледах стаята и видях, че Картър, занемарен както винаги, се е надвесил над тялото на Сет.
— О, Боже! — Скочих, отидох при тях и коленичих до ангела. Сет лежеше на пода, кожата му беше бледа и студена. — О, Боже! О, Боже! О, Боже! Да не е…