Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Роман… толкова съжалявам…
Не беше необходимо да ми казва колко малко енергия имам. Усещах го. Имах не просто малко, бях изразходена. Така да се каже, карах на изпарения. Погледнах ръцете си и видях, че фигурата ми леко трепти и проблясва като мираж. Лошо. Когато дълго носиш едно тяло, дори и да не е рожденото ти, с годините то става част от теб, а аз се бях сдобила с това преди петнадесет години. То ми беше като втора природа. Гледах на него като на мое собствено и винаги подсъзнателно се връщах към него. Засега все още се борех да го задържа, но то отново се превръщаше в тялото, с което се бях родила. Лошо, много лошо.
— Съжаляваш?! — попита Роман и по изражението на лицето му разбрах колко ужасно го бях наранила. — Дори не си в състояние да си представиш…
Всички го усетихме едновременно. Роман и Хелена се обърнаха и размениха тревожни погледи, а после входната ми врата се отвори като блъсната от вятър. Оковите, които ме държаха, паднаха, тъй като нефилимите пренасочиха силата си към настъпващия апокалипсис.
Избухна ярка светлина — толкова ярка, че болеше. Позната светлина. Още веднъж се появи същият ужасен силует, който бях видяла в уличката, само че този път бе двоен. Огледални образи. Неразличими. Не знаех кой, кой е, но си спомних думите на Картър отпреди една седмица: _един ангел в истинската си форма ще изкара от релси повечето същества, а смъртен — ще убие._
— Сет — прошепнах и се извърнах от величествения спектакъл, за да погледна писателя.
Кафявите му очи широко се отвориха от благоговение и страх, когато осъзна величието на сцената.
— Сет, не ги гледай!
С последни сили вдигнах трепкащата си ръка и обърнах лицето му към моето.
— Сет, не ги гледай. Гледай мен, само мен.
— Джорджина — задъхано каза той и предпазливо докосна лицето ми, — какво ти е?
Събрах цялата си воля, за да накарам тялото си да се бори и да запази формата, в която беше, когато Сет ме видя за първи път. Беше изгубена битка. Дори безнадеждна. Така нямаше да оцелея още дълго. Сет се наведе още по-близо и за мен звуците на разрушения и хаос спряха да съществуват. Вместо това целият свят и всичките ми усещания се фокусираха върху неговото лице.
Бях казала, че Роман е красив, но той не представляваше нищо в сравнение със Сет в онзи момент. Сет, с озадачените кафяви очи, засенчени от дълги мигли; Сет, чиято доброта си проличаваше във всичките му действия; Сет, с рошавата коса и едва наболата брада, обрамчваща лице, което не можеше да скрие същността му; силата на характера му блестеше пред мен и душата му бе като фар в мъглива нощ.
— Сет — прошепнах. — Сет.
Той се наведе към мен, оставяйки ме да го издърпам все по-близо и по-близо. Тогава, докато раят и адът бушуваха, го целунах.
25
Понякога се събуждаш от сън. Понякога се събуждаш в съня си. Понякога, но много рядко, се събуждаш в съня на някой друг.
_Ако пожелае да ме отвлече и да ме направи своя секс робиня, ще бъда с него, докато получавам предварителни копия от книгите му._
Първите ми думи, казани на Сет, докато страстно обсъждах творбите му. Първото впечатление на Сет от мен. Високо вдигната глава; коса, стелеща се по раменете. Винаги готова с някоя хаплива забележка. Изящество в критиката. Хладно самочувствие в общуването с хората, което интроверт като Сет никога не би могъл да постигне, но за което ми завиждаше. _Как го прави? Никога не пропуска възможност._ След това несвързаното ми обяснение на правилото за петте страници; глупав навик, който той смята за безкрайно мил. Някой друг, който цени литературата и подхожда към нея като към хубаво вино. _Умна и задълбочена. И красива._ Да, красива. Видях се каквато ме бе видял Сет в онази вечер — с късата пола и ярката пурпурна блуза, блестяща като оперение на птица. Като някакво екзотично създание, ужасно не на място сред меланхоличната обстановка в книжарницата.
Всичко това бе у Сет — миналото с растящите му чувства към мен, преплетено с настоящето. Изпих всичко.
Не само красива. Сексапилна. Чувствена. Богиня от плът, всяко движение, на която говореше за страст. Презрамката на роклята, която се смъква от рамото ми. Бледите капчици пот в деколтето ми. Аз, облечена само с онази смешна тениска с «Блек Сабат», стоя в кухнята му. Няма бельо. Чудя се какво ли би било да се събудя и тя да е до мен, разрошена и неопитомена.
Всичко това се изливаше в мен.
Наблюдаваше ме в книжарницата. Обичаше да гледа как общувам с клиентите. Харесваше му, че сякаш разбирах по малко от всичко. Можех без колебание да цитирам духовитите диалози, които измисляше за героите си. _Изумителна. Никога не съм срещал човек, който да говори така в реалния живот._ Моят пазарлък със собственика на антикварната книжарничка. Харизмата, която привличаше срамежливия, мълчащ Сет, която ме правеше да блестя в неговите очи и го караше да се чувства по-уверен.