Тъгата на сукубата

— Знам — казах накрая, свеждайки поглед, неспособна да отвърна на неговия — не е десет години условно, нали? Унищожили сте ги.

— Унищожихме… единия от тях.

Рязко вдигнах поглед.

— Какво? Какво стана с другия?

— Той избяга.

_Той._ Сега вече сълзите ми се изляха, без да мога да ги контролирам. _Ще замина, заради теб._

— Как?

Картър сложи ръка върху челото на Сет, сякаш за да провери жизнените му показатели, и после отново се обърна към мен:

— Наистина стана бързо. Той се маскира и в суматохата се измъкна невидим, докато ние се занимавахме с другия. Честно казано… — Ангелът погледна към затворената входна врата, а после към Хю и мен.

— Какво? Прошепнах.

— Не съм съвсем… убеден… дали пък Джером не му позволи да избяга. Не очакваше да са двама. Аз също, макар че като си помисля, би трябвало. След като убихме първия… — Картър вдигна рамене. — Не знам. Трудно е да се каже какво стана.

— Той ще се върне! — осъзнах аз и при мисълта за бягството на Роман страхът и облекчението странно се смесиха. — Един ден ще се върне и ще бъде озлобен срещу мен.

— Не мисля, че ще има такъв проблем — отбеляза ангелът.

Той внимателно вдигна Сет и отиде до преобърнатия диван. Миг по-късно, без никой да го докосва, застана на мястото си. Картър положи Сет върху него и продължи:

— Той, другият нефилим, понесе истинско поражение. Наистина болезнен разгром. Не мога да повярвам, че му стигнаха силите да се скрие от нас. Все още очаквам да го усетя във всеки един момент. Ако е умен, точно сега ще бяга бързо и надалече от нас, излизайки извън обсега ни; извън обсега, на който и да е безсмъртен, за да може да отпусне защитното си поле и да си почине.

— После какво? — попита Хю.

— Той е зле. Ще му е нужно много време, за да се възстанови. А когато това стане, ще знае, че не разполага с подкрепа за ново завръщане тук.

— Но той все пак би могъл да ме ликвидира — казах аз и потръпнах при спомена за насочената срещу мен ярост на Роман. Трудно бе да се повярва, че преди по-малко от двайсет и четири часа лежахме плътно прегърнати и се носехме във вихъра на страстта.

— Би могъл — съгласи се Картър. — Но не би могъл да убие мен или Джером. Със сигурност не би могъл да се справи и с двама ни. В крайна сметка, това бе решаващото. Не го бяха очаквали. Ние двамата — заедно в един отбор. Това ще го накара да се замисли дали пак да се развихри тук, макар че ти самата не представляваш заплаха за него.

Това изказване ни най-малко не ми се стори успокоително. Помислих си за Роман — страстен и непокорен, винаги готов да отбележи точка срещу системата, търсещ отмъщение. Аз го бях излъгала; засвидетелствах му любовта си, а после го предадох, в резултат на което плановете му и сестра му бяха унищожени. _Благодаря на Бога, че имам сестра. Тя е единственото, което имам; единственото постоянно нещо в живота ми._

Може би нямаше да дойде скоро, както бе предположил Картър, но нямаше да чака дълго. Сигурна бях.