Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
чудовището, да го накара да работи нея... „Мога ли да го направя? Ръката ѝ се спусна, за да
погали врата на вълчака. Боже, това щеше да е като да даде име на чудовището си. Което нейните
онколози окуражаваха. Да се бори, като мисли за тумора като за нещо отделно и далечно.
Някакъв дори беше направил на рака си профил в Туитър. Тя не беше искала никаква част от
тумора си - нито да го назовава, нито да го рисува, нито да го визуализира. Беше се борила, докато повече не можеше, и тръгна за Уакамау, където ракът ѝ стана чудовище с очи като цепки
и зъби като игли, а това беше спасило живота ѝ вече няколко пъти.
„Признай си, Алекс! Чудовището е част от теб, независимо дали ти харесва, или не.“
- И какво казваш, откачалке? - промърмори. - Искаш да скочиш от Черната скала? Ще
пратиш чудовището със съобщение? - Беше откачена фантастика. „Но Фин някак го прави.“ Виж
тези шантави Променени и горкия Питър! Ами ако я закачеше Червената буря и не успееше да се
измъкне? Ами ако това, което беше тя, се удавеше в нея? Алекс смяташе, че е възможно това да
се случи.
Хора, всичките стари, се събираха на площада. Носът ѝ се изпълни с мухлясало, петносано
бельо и отпусната кожа. Чу ги също така като ниско жужене. „Но няма деца.“ Къде можеше да
са? Не подушваше и Крис и стомахът ѝ се сви от тревога. „Полека! Той беше на кон.“ Ако беше
умен, щеше отдавна да се е махнал. С навременно предупреждение и всички деца също. Може би
затова не надушваше нито едно. „Само че Фин направи хода си, докато беше още тъмно.“ Така че
как можеше в Рул да знаят, че той беше на път?
Далечно пукане като поредица пиратки. Тя погледна на север. Някой стреляше там, но далеч,
сигурно на няколко километра. Децата? Може би и вероятно не се биеха с хората на Фин. Беше
ги следвала достатъчно дълго, за да знае, че нито един не се беше отделил от оснобната група.
„О, боже!“ Ами ако това бяха децата на Рул и там имаше Променени? Би ли могъл Фин, е...
сигналът би ли стигнал толкова далеч? Толкова нашироко? Какъв обхват имаше този човек?
„Обхват. Има нещо в тази мисъл. Онова хлапе Джаспър спомена Питър и как той се оправял,
когато Фин бил далеч. Каза, че ако Фин умре, мрежата ще се разпадне.“
Беше мислила за същото, когато се опитваше да разбере как Фин се справя с всички тези
Променени. „Знам, че сигналът скача, защото чудовището го прави, а аз вървя с него.“ И виж
какво беше станало с нея, когато Променените на Фин атакуваха онова плато - голям наплив, огромен сигнал и тя се събуди на снега. „Но какво значи това? Как мога да го използвам? Какво
означава?'
Право напред забеляза къса алея, обградена с отделени гаражи, която чезнеше в паркинга на
кметството. Подуши до задната стена голяма зелена кофа за боклук, където бяха паркирани три
шерифски автомобила без гуми и врати, оставени на шаситата си. Отдясно имаше единична алея,
която водеше до площада. Дългият навес от оцветено стъкло, който свързваше училището с
църквата, ѝ се падаше отляво. Високи дървета се изправяха чак до жилището на пастора и до
училището, а ако спомените не я лъжеха, и до странична врата в църквата през двора.
Алекс придърпа Бък близо и клекна в пряспа стар сняг зад последния гараж отляво и в
самия край на алеята. Имаше две възможности: кметството или църквата. Ако се придържаха
към дърветата, тя и вълчака имаха много подобри шансове да се вмъкнат в църквата. „Биеха
камбаната. - Което значеше, че камбанарията беше отворена. - Качи се високо, огледай нещата, виж къде Питър, Вълка и Пени са във връзка с Фин!“ Можеше дори да види Крис. Узито имаше
оптичен мерник. Чакай, можеше ли да убие Фин? „О, я се събуди, скъпа!“ Тя не беше
снайперист. Дори не знаеше дали узито има такъв обхват. Освен това - тя усети как гърдите ѝ се
свиха - какво щеше да стане, ако Фин умреше? С всички тези Променени наоколо тя се
обзалагаше, че нищо добро.
- Ще бъдат свободни. Никой няма да ги контролира. - Когато вълчакьт изскимтя тихо, тя
погали ушите му. - Знам. И аз ги надушвам. - Миризмата на Променените се усилваше с всяка
секунда. - Разбирам те, момче, тръгваме.
Когато притича покрай кметството, тя долови странен мирис - просто лек намек като дим от
подправки, разнасящ се от силния бриз. Подправките я накараха да залитне. „Не! - Тя стъпка
асоциацията, преди тъгата да се беше върнала и да я беше погубила. - Достатъчно, Алекс! - Тя се
стегна, фокусира се върху биенето на сърцето си. - Ти си разстроена, това е въображението ти.