Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
накривен тюрбан върху главата му, се беше изтегнал също до Ели. Джет и Дейзи седяха наблизо.
- Какво каза? - попита Крис. Обикновено използваха кодирани съобщения, но Пру се беше
включил в развълнувано пращене. Значи или съобщението беше сложно, или той бързаше много.
Крис затапи ухото си е малкия пръст, отдалечи се от Ели и кучетата и вдигна уоки-токито дo другото си ухо. - Повтори, Пру!
„Чуваш ли ме сега?“ А Грег си помисли: „Това изобшо не е смешно“. Притисна една
окьрвавена парка с лакътя си, наведе се, хвана ръцете на момичето, което беше карало
продоволствения фургон, и погледна Джейдън, който държеше краката ѝ. Когато другото момче
кимна, те вдигнаха тялото, прескочиха мъртво променено момче с буца вместо нос и поставиха
момичето до другите. Бяха изгубили общо девет деца - включително Ейдьн, Сам и Лушън, които
бяха избягали. Не беше катастрофа, но и едно дете беше твърде много. Липсваха им и двата коня, с които Ейдън и Лушън се бяха измъкнали.
„О, вие, момчета, по-добре се дръжте далеч от нас, защото аз ще ви застрелям.“ Грег
наистина го мислеше. Изтърси парката и покри главата и раменете на момичето. Така. Това беше
последното. Щом пренаредяха провизиите, щяха да натоварят мъртвите - включително Мина - и
щяха да продължат. Побиваха го тръпки от идеята да пътуват цял ден с мъртвите. Не можеха да
губят време да погребват телата тук обаче. Миризмата щеше да издаде позицията им. „Ако
стрелбата вече не го е направила.“ Но никой друг освен Крис не беше дошъл по пътя, а той им
беше казал, че Фин е близо, но още не е в Рул.
- Мислиш ли, че са ги намерили? - Джейдън беше застанал до Крис. Той имаше нова
колекция натъртвания в добавка към онези, които беше получил по-рано. Дясното му око със
засъхнала кръв по него вече се затваряше от отока. - Децата на Том?
- Или това, или...
Грег видя внезапното вдървяване на гърба на Крис, чу го как излая нещо в радиото. „Мамка
му! - Колкото и да съжаляваше за Лена, беше доволен, че Крис я застреля. - Със сигурност би
било добре нещо да тръгне в наша полза за разнообразие.“
- О, братко! - каза Джейдън.
Крис се завъртя на пета, но не се отправи към тях. Тичаше към Нощ и нареждаше заповеди в
уоки-токито.
- Крис, чакай! - Грег затича към него е Джейдън по петите. - Къде отиваш? Какво?...
- Трябва да се върна. - Натъртеното и очукано лице на Крис беше стегнато. Метна се на
седлото на Нощ. - Вие се махайте оттук! Оставете радиото включено! Ще ви настигна, когато
мога.
- Защо? Но ти си тук! Какво...
- Намерили са децата на километър и половина от мястото, където Том мислеше, че са. -
Крис събра юздите на Нощ. - Но чуй това! Фин е хванал и Питър.
- Питър? - Грег усети как устните му се сковаха. - Крис, не можем да оставим Питър...
- Знам това - гласът на Крис беше мрачен. - Но става по-лошо. Фин е направил нещо на
Питър, направил го е като Променен. Не изцяло, но децата казват, че е стигнал доста далеч.
Стомахът на Грег се стегна в студен възел.
- Ако все още е Питър, трябва да стигнем до него. Ти и аз ще се върнем.
- И да ви убият? - Джейдън сложи ръка на рамото на Грег. - Помислете за минута! Том
постави бомби. Колко време мислите, че имате, преди те да гръмнат? Фин вече е там или е
съвсем близо. Том ще чака, докато стигнат на площада, но това е всичко.
- Виж, току-що убих момиче, което познавах дяволски добре. Не мога да изоставя Питър,
не и ако има шанс да се върне при нас. Ти, Хана и Исак имате вашите начини, аз имам моя.
Може би, ако съм истински късметлия, ще грабна и Том. - Крис пое дълбоко въздух. - И няма
отново да предам Алекс. Не отново.
- Какво? - Грег не беше сигурен дали е чул правилно. – Алекс? Какво общо...
- Пазачите вече са били убити, когато Пру е стигнал. Децата на Том са казали, че Алекс
им е помогнала. - Той обърна Нощ. - И се е отправила към Рул.
119
„Бомба.“
Вълна от червен ужас едва не събори Алекс. С размера на малка кутия за обувки бомбата се
състоеше от огромен будилник, закрепен за подобен на маджун блок, вероятно С4, с черен
изолирбанд. Жици излизаха от тръба с цвят на олово, за да свържат камбанката на будилника с
чукчето. Бомбата беше прикрепена за конзолата с още изолирбанд.
„Трябва да се махам оттук. - Внезапно по вдлъбнатината между ключиците ѝ се стече пот. -
Трябва да се махна от църквата.“ Кой знае кога това нещо щеше да избухне.
И тогава забеляза две неща, които беше пропуснала заради обзелия я страх. Първо, часовникът не тиктакаше. Второ, бомбата не миришеше правилно.