Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
и - ДАВАИДАВАИ - тя ще го има. Тя забърква към момчето, изблъсквайки другите от пътя си -
ВЪРВИВЪРВИ, - тя мушва ръка, усеща загребването на ноктите си пo кpaкa му, той хвърля
ужасен поглед и тя вижда...
- Не! - но едва се чу. - Крис, бягай, измъкни се, бягай...
Внезапно „щрак“. Или чудовището ѝ пусна, или тя най-после се беше съвзела, не беше
сигурна. Зрението ѝ се изчисти и тя видя Бък надвиснал над нея с лапа върху гърдите ѝ. Взорът ѝ
се отмести към накъсани парчета небе, което се показваше между клоните. „Паднах от коня.“
Седна с мъка, избърса кръв от ъгъла на устата си и заслуша бумтенето на пулса си.
„Това беше Крис.“ Тя беше почти сигурна. Конят, червеникавокафяв, беше неговият и тя успя
да зърне за кратко лицето му... Същата коса, лицето беше същото, но натъртено и имаше нещо
сбъркано в очите му.
- Червени - вдиша тя. Бък побутна врата ѝ и тя си позволи да се облегне на вълчака. Очите
на Крис бяха червени. Същите като на Питър? Не. Колкото повече мислеше, толкова по-сигурна
беше, че Крис беше ранен. От гледната точка на онова момиче той беше храна - кръв и сол, страх
и пот. Месо.
Беше силна тази Червена буря. Всеки път, когато онова давай-давай, върви-върви я
сграбчеше, чудовището се измъкваше. Да го натъпче обратно, когато наоколо бяха само Фин и
няколко изменени Променени, не беше толкова трудно. Но увеличаването на бройката значеше
по-голяма наситеност, по-широко излъчване. Тя не беше сигурна, че може да удържи контрола.
Вдигна узито, откъдето го беше изпуснала, и се изправи на крака. За момент помисли да
остави зелената брезентова медицинска раница, сега натъпкана до краен предел не само с
медицински запаси, но и с няколко книги и дреболии, които беше събрала по пътя. Чантата само
щеше да ѝ тежи и да я забави.
„Но Крис изглеждаше ранен. - Повдигна раницата на раменете си и се хвърли в залитащ, клатушкащ се бяг с Бък, който подтичваше до нея. - Крис е тук и е в беда. Трябва да направя
нещо, да помогна някак, да сторя нещо.“
Само ако можеше да измисли какво.
Преминаването през Рул - пустите му улици, разрушените къщи - беше като да се скиташ
през изоставена снимачна площадка на филм за бедствие. Прозорците на много къщи бяха
разбити. Някои нямаха врати. Тя спря само веднъж - при къщата на Джес. Вратата ѝ висеше
накриво като изгнил зъб, готов да падне от гнездото си. Част от Алекс искаше да влезе. Беше
оставила родителите си тук, на бюрото в стаята си. Но шансовете прахът им да бе още шук бяха
толкова големи, колкото и тя да спре Фин.
„Трябва да продължавам. - Зърна напръскан със спрей червен знак X, потекъл от трегера над
разрушената врата. - Като онази история от Стария завет за ангела на смъртта.“ Само че не
всички къщи бяха отбелязани. Все още имаше тела в няколко, а също и мъртви Променени.
Но Крис беше между живите, а те имаха нужда от помощ. „А Питър, Вълка, Пени... какво да
правя, какво трябва да направя?“ Все още преобръщаше това в главата си, докато приближаваше
центъра, промъквайки се от къща в къща през задните дворове. Както си спомняше
разположението на площада, църквата беше в северозападния ъгъл. Къщата на Джес беше
западно от площада, което значеше, че тя идваше иззад кметството. Не знаеше какво щеше да
прави, щом веднъж стигнеше. Имаше ли заден вход в сградата? И ако имаше... тогава какво? Да
се качи на покрива? Можеше ли изобщо да го направи? Как щеше да помогне това?
„По-добре да го измислиш, скъпа!“ Смрадта на всички тези Променени - изменени и други,
се носеше във въздуха и ставаше все по-силна, колкото повече Алекс се приближаваше. Хората
на Фин трябваше да са близо до площада. Усети как и чудовището ѝ изведнъж се изпъчи право
нагоре, а след секунда тя разбра защо, когато долови аромата на сенки, студена мъгла и гнило.
„Вълка. - Тя проучи още миризми, долови дочени дрехи и вечнозелени растения, твърда
стомана и отчаяние да се смесват с мириса на химиотерапия. - Питър също е там.“
Толкова беше изкушаващо да отпусне каишката на чудовището, да види дали може да се
плъзне зад очите на Вълка. „Ами ако мога да го контролирам?“ Да го прати при определени
обекти? Това беше... малко зловещо и откачено също така. Ако оставеше Червената буря да забие
куките си, щеше да бъде безпомощна като плувка в бързо течение. Но идеята наистина да пусне