Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Запалих абажура до голямото ми тапицирано кресло. Къщата бе утихнала, но тишината никак не ми харесваше — имаше нещо нервно у нея. Хвърлих поглед нагоре по стълбата към вратите на спалните.
— Сигурно е нещо много важно, за да ме чакате до толкова късно.
— Точно така.
Сега вече го виждах ясно. Зъбите му играеха роля на негови посланици, макар и без капка помощ от уморените му, но наблюдателни очи.
— Нямаме желание случаят да се разчува. Както ви е известно, преживяхме трудна година. Първо скандалите около телевизионните състезания, после пейолата, а на всичко отгоре и разпитите пред разните комисии в конгреса. Длъжни сме да си отваряме очите на четири. Настанаха опасни времена.
— Защо не вземете да ми кажете точно за какво сте дошли?
— Четохте ли съчинението на сина ви „Обичам Америка“?
— Не съм. Той искаше да ме изненада.
— И е успял. Не мога да си представя как е минало покрай нас, но пропускът е налице. — Извади тънка синя папка и ми я подаде. — Прочетете подчертаните пасажи.
Седнах в креслото си и я разтворих. Текстът беше или напечатан, или написан на една от онези нови машини, които създават впечатлението за висок печат, но бе загрозен с груби черти от черен молив и от двете му страни.
„Какво представлява индивидът? Атом, почти невидим с невъоръжено око — прашинка върху повърхността на Вселената; по-малко от секунда време сред неизмеримата, безначална и безкрайна вечност, капчица вода в огромния океан, която се изпарява и отнася от ветровете, песъчинка, бързо присъединена към праха, от който е произлязла. Възможно ли е нещо тъй малко, тъй незначително, тъй мимолетно, тъй преходно, да се противопостави на прогреса на една велика нация, призвана да надживее вековете; да се противопостави на дългото родословие, което, произлязло от слабините ни, ще просъществува, докато свят светува? Дайте да огледаме родината, да се въздигнем до нивото на чисти и безкористни патриоти и да спасим страната ни от всички надвиснали над нея опасности. Колко струваме ние — заедно и поотделно, — ако не сме готови и не желаем да се пожертваме в името на своята родина?“
Прехвърлих и останалите страници. Черният молив го имаше навсякъде.
— Сещате ли се откъде е?
— Не. Но ми звучи познато… като нещо от миналия век.
— Точно оттогава е. Реч на Хенри Клей, произнесена през 1850 година.
— А останалото? И то ли е от Клей?
— Не — сбирщина е. Тук-таме Даниел Уебстър, малко Джеферсън и — Бог да ми е на помощ — дори част от речта на Линкълн при встъпването му във втория му мандат. Не мога да си обясня къде сме гледали. Сигурно понеже изчетохме хиляди съчинения. Слава Богу, че го усетихме навреме — след всичките разправии с викторините и Ван Дорън81 и прочее.
— Но това изобщо не звучи като момчешка проза.
— Нямам никаква представа как сме го пропуснали. И щеше като нищо да мине, ако не бяхме получили картичката.
— Каква картичка?
— Илюстрована една, със снимка на Емпайър Стейт Билдинг.
— Кой я е пратил?
— Анонимен подател.
— Клеймото откъде е?
— От Ню Йорк.
— Дайте ми да я видя.
— Заключена е в касата ни, в случай че възникне някой проблем. Вие нали не възнамерявате да ни създавате проблеми?
— Какво точно желаете от мен?
— Искаме да забравите целия случай. Просто ще зарежем цялата тази работа и ще забравим за станалото — стига и вие да искате.
— Такова нещо не се забравя лесно.
— По дяволите, искам да кажа просто да не се разбъбрите, да не ни създавате неприятности. И без това изкарахме тежка година. В година на изборите всеки е готов да извади наяве какво ли не.
Затворих луксозната синя папчица и му я върнах.
— Няма да ви създавам неприятности.
Зъбите му лъснаха като подбрани перли.
— Знаех си. И им го казах. Проверих ви що за човек сте. Солидна биография, солиден род.
— Вече можете да си вървите.
— Искам само да знаете, че много добре ви разбирам.
— Благодаря. И аз знам на вас какво ви е. Скрито-покрито — значи не съществува.
— Не ми се ще да ви оставя в ядосано настроение. Моята специалност е пиарът. В състояние сме да се споразумеем — за някаква стипендия или нещо от този род — нещо достойно.
— Откога и грехът стачкува за по-високо заплащане? Не, просто си вървете. Веднага. Много ви моля.
81
Charles Lincoln Van Doren (p. 1926) — виден американски интелектуалец, писател и редактор, признал пред комисия на американския конгрес, че през 50-те години на XX в. получил предварително отговорите на телевизионната викторина „Двадесет и едно“. — Б.пр.