Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Втренчих се в ръцете си — изподрани и изпонарязани от отваряне на каси и кашони — и в не особено чистите ми нокти.
Взе костния бастун от дивана, където го бях оставил.
— Надявам се, че няма да ти трябва за повдигане на спадналата ти страст.
— Ти мой враг ли си вече?
— Аз да съм ти враг? Аз, играчката на Ню Бейтаун?
Толкова дълго мълчах, че я усетих как се изнервя.
— Не бързай — каза. — Цял живот можеш да обмисляш отговора си. Ще ти донеса още едно.
Поех пълната чаша от ръката й, а устните и устата ми бяха тъй пресъхнали, че се наложи да отпия, преди да й отговоря, но дори и тогава по гърлото ми имаше налеп.
— Какво искаш от мен?
— Бих се съгласила и на любов.
— От човек, който обича жена си?
— Мери ли? Та ти дори не я познаваш.
— Знам, че е грижовна, нежна и донякъде безпомощна.
— Безпомощна ли? Тя е по-яка от подметката на ботуш. И ще продължи да действа дълго след като си изпотрошил собствения си двигател. Тя е като чайка, която се възползва от вятъра, за да се носи във въздуха, без да размахва криле.
— Това изобщо не е така.
— Ще премине с песен първата голяма неприятност, докато ти направо ще изгориш.
— Какво искаш от мен?
— Няма ли да ми пуснеш ръка? Няма ли да блъскаш с бедра по омразата си върху добрата стара Марджи?
Оставих полупразната си чаша върху една малка масичка, а тя я вдигна с бързината на змия и подложи отдолу й пепелник, като забърса с ръка мокрия пръстен.
— Марджи… ще ми се да те опозная.
— Хайде, бе. Интересува те какво си мисля за твоето представление.
— Няма да мога да изчисля какво точно искаш, докато не разбера що за човек си.
— Тоя май на сериозно говори. Хайде, ще ти бъда екскурзовод. Марджи Йънг-Хънт с пушка и фотоапарат. Бях добро момиченце, умно момиченце и средно смотана танцьорка. Срещнах един така наречен възрастен мъж и се омъжих за него. Той не ме обичаше. Беше направо влюбен в мен. А за едно умно момиченце то е все едно да му поднесеш всичко на сребърен поднос. Не обичах кой знае колко да танцувам, а още по-малко пък — да работя. Когато го зарязах, той така се обърка, че дори не се сети да вкара в следбрачното споразумение клауза да не се омъжвам повторно. Така че се омъжих за друг и такава световна обиколка му устроих, че той пукна. И вече двадесет години чекът му ми каца на всяко първо число на месеца. От двадесет години не съм свършила и грам работа, ако не се смята получаването на някой и друг подарък от обожателите ми. Може и да не ти се вярва, но са си цели двадесет години. Вече не съм добро момиченце.
Отиде до кухнята, донесе в дланта си три кубчета лед, пусна ги в чашата си и ги заля с джин. Мърморещият вентилатор тласкаше към нас мириса на морското дъно, оголено от отлива. После тихичко промълви:
— Ще натрупаш сума ти пари, Итън.
— Вече знаеш за сделката?
— И сред най-благородните римляни има предатели.
— Продължавай.
Замахна нашироко с ръка и чашата й полетя; бучките лед отскочиха като зарчета от стената.
— Любимият получи удар миналата седмица. Добие ли стайна температура — край на чековете. Аз съм стара, мързелива и ме е страх. Поставила съм те като резерва, но ти нямам вяра. Току-виж си нарушил правилата. Или решиш да си честен. Казвам ти най-откровено — страх ме е.
Изправих се и установих, че краката ми са натежали, но не и нестабилни — просто тежки и чужди.
— С какъв работен материал разполагаш?
— И Маруло ми беше приятел.
— Разбирам.
— Не искаш ли да легнеш с мен? Добра съм. Всички ми го казват.
— Не те мразя.
— Тъкмо затова ти нямам вяра.
— Ще видим какво може да се измисли. Мразя Бейкър. Я вземи да го свалиш.
— Що за език. И не си пиеш пиенето.
— Пия само когато ми е весело.
— Бейкър знае ли какво направи ти на Дани?
— Да.
— И как го прие?
— Добре. Но не бих желал да му обърна гръб.
— Алфио трябваше да ти обърне гръб.
— Какво искаш да кажеш?
— Само онова, което предполагам. Но съм готова да се обзаложа, че съм права. Не се притеснявай, няма да му кажа. Маруло ми е приятел.
— Мисля, че почвам да разбирам; трупаш омраза, та да прибегнеш до шпагата. Само че твоята шпага е гумена, Марджи.
— И смяташ, че това не ми е известно ли, Ит? Но съм заложила парите си на едно предчувствие.