Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Бягай сега, Манди. Сигурно не искаш да я събудиш.
— Само тази нощ.
Искам. Искам да си поиграе с мен.
— Можем ли да останем за няколко минути насаме с нея?
Не сега, Аманда. Може би, когато се почувства по-добре.
— Боя се, че това не е възможно — заявява полицаят.
Човек би казал, че трябва да съм свикнала да виждам майка ми в леглото, мисли си Аманда и прогонва образите от детството си с махване на ръката. Подозира обаче, че това е нещо, с което никога не се свиква, независимо колко си пораснал, независимо колко са отчуждени една от друга. Предполага се, че майките са тези, които се грижат за някого. А не те да са болни. И определено от тях не се очаква да се опитват да се самоубиват.
— Защо го направи? — шепне тя и пръстите й стискат металната рамка на леглото, докато се взира в смазаното лице на майка си.
От друга страна, от майките не се очаква и да стрелят по хората.
— Какво е това? — Аманда гледа като хипнотизирана ужасяващия белег от вътрешната страна на китката на майка си. Рязко си поема въздух и чака потвърждение на това, което вече знае.
— Боя се, че докато са се били със съкилийничката й, е получила няколко доста лоши ухапвания — отговаря полицаят.
Тялото на Аманда се стяга.
— Има още ли?
— Има още едно на лявото рамо, не толкова голямо — казва й сестрата. — Почистихме ший бихме инжекция против тетанус. Човешките ухапвания са много коварни. Може да се окажат по-опасни от хапчетата, които е погълнала.
Аманда си спомня белезите от ухапвания, оставени от Дерек Клемънс по гърба на Карълайн Флетчър. Как мразя следи от ухапвания, мисли си тя.
— От колко бреме спи?
— От един час на пресекулки.
— И утре ще я пратите обратно в затвора?
— Няма причини да я държим тук.
— Ще я сложат в друга килия, естествено — Аманда отправя забележката си към полицая, който стои точно пред вратата и следи отблизо посещението им.
— Така мисля — казва той. — Боя се, че мога да ви позволя да останете само още няколко минути.
Аманда се обръща отново към майка си и приближава един стол до леглото й.
— Едно ще ти кажа, мамо — определено знаеш как да привлечеш вниманието. Бог е свидетел, че привлече моето. — Опитва се да се засмее, но произнася само никакъв дрезгав и напрегнат звук. — Не е ли удивително? Почти десет години нямаме нищо общо и после почваме да се виждаме кажи-речи всеки ден. И то на такива интересни места. Особено за жена, която рядко е напускала дома си през цялото време, докато растях. — Придърпва стола си по-близо до главата на майка си. — Видяхме се с Хейли Молинс — прошепва, докато се прави, че гали челото на майка си, но пръстите й едва докосват кожата й. Оглежда лицето на майка си за някакъв знак, че я е познала, че я е чула. Не вижда нищо — Тя ни разказа какви ли не интересни неща.
— Боя се, че трябва да ви помоля да се отдръпнете малко от леглото — нарежда полицаят.
— Всичко ни разказа — казва Аманда и неохотно отдръпва стола си от леглото, после става. Внимателно наблюдава майка си за някаква реакция, но отново не забелязва никаква. — Добре. Хайде да се махаме оттук. — Отива до вратата и хвърля поглед назад към спящата в леглото жена. Не е сигурна от това разстояние, но й се струва, че вижда една самотна сълза да се търкулва от затворените очи надолу и да изчезва във възглавницата.
31
Веднага, щом се връщат в къщата на Палмерстън Авеню, Аманда поръчва пица, а Бен пали камината във всекидневната.
— Мисля, че не е била използвана, откакто бях малка — удивлява се Аманда и се топли на пламъка. Спомня си как майка й седеше на дивана, без да забелязва опасните искри, прескачащи към краката й.
— Изглежда, че си работи съвсем добре — Бен се усмихва и излиза от стаята.
— Къде отиваш?
— Да взема тирбушон.
— За какво? Нямаме вино.
— О, имаме. — Той се връща и носи тирбушон в едната си ръка и бутилка скъпо „Бордо“ в другата. — Имам една каса в колата — обяснява, преди още да го е попитала. — Все забравям да я кача в апартамента.
На Аманда й хрумва, че той е планирал цялата тази вечер предварително и както виното, така и буйният огън са част от някакъв хитроумен план да я съблазни. Във всеки случай така се надява, докато Бен отпушва бутилката, а тя носи чаши от кухнята. Денят се бе оказал дълъг и мъчителен, изпълнен с неприятни изненади. Нямаше да й дойде зле да я обгърнат две силни и нежни ръце. Достатъчно нежни, за да припламнат приятни спомени, достатъчно силни, за да прогонят неприятните. Тя свежда глава, вдига поглед и се усмихва срамежливо. Спомни си колко добре ни беше заедно, казва усмивката й.