Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
И кое кара Аманда да си мисли, че сега тя казва истината?
Погледът й е прикован в прозореца, взира се в тъмнината и съсредоточава цялата си енергия в множеството жилищни блокове, изникнали като гъби по брега на езерото. Колко много се е променил градът през последните осем години, размишлява тя в желанието си да не мисли за каквото и да било друго. Ако се размекне и допусне дори за миг в ума й да попадне нещо различно от тъмното небе, ярките светлини, уличното движение или безкрайното наглед строителство, главата й със сигурност ще експлодира.
Майка й е погълнала една шепа хапчета. Защо? Откъде ги е взела? Кое я е накарало да го направи?
— Много нови сгради — изрича с неестествено висок глас, сякаш се опитва с него да прогони нежеланите размисли.
— Градът постоянно се разраства — със същия патетичен тон съобщава Бен, сякаш и той е обзет от подобно желание.
Мислиш ли, че майка ми ще се оправи?
— Мислиш ли, че е добре да се разраства така? — Мислиш ли, че има вероятност тя да умре?
— Предполагам, че прогресът не може да бъде спрян — отговаря Бен.
Била е детегледачката, не майка й, която я е люлеела като кукла на ръцете си.
— Никога не съм била голям привърженик на предградията — коментира Аманда.
— Което е смешно, не мислиш ли? — Думите на Бен са наполовина съждение, наполовина въпрос.
Майка й знаела ли е изобщо, че бившият й съпруг е избягал с детегледачката? Дали това е имало значение за нея?
— Какво му е смешното?
— Ами, Флорида не е ли в голяма степен купчина от предградия?
Аманда си представя югоизточния бряг на Съншайн стейт (колко уместно име) и вижда кварталите, наредени един до друг край океана: „Хоуб Саунд“, „Юпитер“, „Джуно Бийч“, „Палм Бийч Гардънс“, „Палм Бийч“, „Хайполуксо“, „Маналапан“, „Дилрей“…
— Предполагам.
Паляче, паляче. Кое е мъничкото ми паляче?
Не е била майка й.
А детегледачката.
Аманда се хваща за главата, притиска слепоочията си. Какви измамни спомени.
— Главоболие?
— Страшно.
— Имаш ли някакви хапчета?
Аманда поклаща глава. Грешка. Заболява я още по-силно.
— Може би в болницата ще ти дадат нещо.
— Може да взема назаем от майка ми. — Аманда закрива очи с ръце. — Господи, не мога да повярвам, че казах това.
— Тя ще се оправи, Аманда.
— Зная — съгласява се тя. Майка й е природна стихия. Ще трябва нещо повече от една шепа хапчета, за да я довърши. — Приятелката ти каза ли какви хапчета е погълнала майка ми?
— Мисля, че не знаеше.
— А знае ли откъде ги е взела?
— Очевидно ги е откраднала от една от съкилийничките си.
— Без съмнение, наркоманката, която обича да чисти.
— И аз така предполагам.
— А някакви предположения защо е извършила такова глупаво нещо? — Аманда си дава сметка, че е едновременно ядосана и уплашена. Уплашена, че майка й може да умре и ядосана на себе си, че е уплашена. И какво, ако майка й успее да се самоубие? Истината е, че за Аманда тя е мъртва от години. — Мислиш ли, че го е направила, заради нашето посещение? Понеже е разбрала колко близо сме до разкриването на истината?
— Ти нямаш вина, Аманда. Не започвай да се обвиняваш.
— Не се обвинявам — сопва се Аманда и сменя посоката на шева си — от себе си към бившия си съпруг, понеже така й е много по-удобно. — Дай да се разберем за едно нещо, става ли? Каквото и да прави майка ми, то си е изцяло нейна работа. Ако иска да се самоубие, аз нямам нищо против. Моля те, не оставай с погрешното впечатление, че ми пука.
— А не е ли така?
— Изобщо не ме е грижа, ако тя иска да свърши със себе си. Искам само да зная защо. И нито имам нужда, нито се радвам на евтината психоанализа. За нищо не се обвинявам. Ти си адвокат, не психиатър. И определено вече не си мой съпруг.
— Абсолютно си права — казва й след кратка пауза, без да поеме подхвърлената ръкавица, без да й даде така жадувания скандал. Единствено плътно стиснатите му челюсти подсказват, че навярно е отишла твърде далеч.