Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Аманда изпълзява от леглото, отива до прозореца и се взира надолу към вече празната алея между нейната и съседната къща.
— Наистина се надявам да си пристигнал вкъщи благополучно — прошепва тя и се колебае дали да се обади на Бен. Но телефонът й е в чантата, чантата е долу, а тя няма достатъчно сили да слезе, въпреки че в стаята на майка й има телефон, спомня си и пресича тесния коридор. — Само ще го събудя — произнася в слушалката, сяда на леглото на майка си и набира номера на Бен. Затваря, когато записаният глас й напомня, че е забравила да набере кода на областта. Така или иначе, той навярно е с Дженифър, мисли си и вижда как Шон Травис изскача от сенките и просветва срещу стената, обгърнал с ръка бременната си жена, също на име Дженифър. Толкова много Дженифъри, мисли си и образите им се поглъщат от сянката на едно близко дърво. — Към теб също не бях много добра — признава и отново се пресяга за телефона, като този път не забравя кода. Отсреща вдигат след второто позвъняване.
— Ало? — познатият глас е приглушен, дрезгав от съня.
— Шон? — Представя си бившия си съпруг, седнал в леглото, увил син памучен чаршаф около голото си тяло.
— Кой е?
— Аманда. Извинявай, че се обаждам толкова късно.
— Случило ли се е нещо? Да не си ранена?
— Не. Добре съм.
— Да не си в някаква беда?
— Не.
— Пияна ли си?
— Не.
— Не разбирам тогава. Защо се обаждаш?
— Има ли някакъв проблем? — чува Дженифър да пита някъде до него.
— Аз съм в Торонто — казва Аманда.
— Торонто?
— Помниш ли дето веднъж ми каза, че докато не оправя нещата с майка ми, никога няма наистина да порасна?
— Спомням си колко се ядоса — нежно произнася той след известна пауза.
— Да, ами, понякога е трудно да чуеш истината.
Нова пауза.
— Е, как върви?
— Не е лесно.
— Сигурен съм, че не е. Но съм сигурен също, че можеш да се справиш.
Очите на Аманда се напълват със сълзи на благодарност.
— Шон?
— Да?
— Искам просто да ти се извиня.
— Всичко е наред. Не бях напълно заспал.
— Не за това, че те събудих. Макар че предполагам, можеш и това да включиш в списъка.
— Няма списък, Аманда.
— Няма ли? А би трябвало.
Тишина.
— Шон?
— Не е нужно да се извиняваш.
Аманда клати глава.
— Бях отвратителна съпруга.
— Просто не бяхме сполучлива двойка — мило я поправя Шон.
— Ти нямаше шанс с мен.
Отново тишина. После:
— Е, накрая всичко се оправи. Сега съм много щастлив.
— През лятото ли очаквате бебето?
— На осемнайсети юли.
Аманда кимва.
— Знаеш, че ти желая само хубави неща.
— Зная. И аз на теб.
— Късмет, Шон.
— Довиждане, Аманда.
Няколко минути Аманда седи на леглото на майка си, прегърнала слушалката, вече мокра от сълзи. Отдавна дължеше това извинение на Шон. Както извинение и на Бен, макар че то ще трябва да почака до сутринта, решава тя и излиза в коридора. Усеща топлината от камината да достига до нея. Дали върнаха паравана на мястото му? Или сега към килима хвърчат искри? Забързва надолу по стълбите и се втурва във всекидневната, като вече вижда заглавията на сутрешните вестници: Адвокатка умира сред пламъци в къщата на убийца. И колко ли хора ще се разтревожат от това?
Аманда изтичва във всекидневната и веднага забелязва, че параванът си е на мястото. Дръпва го настрани и сбутва загасващите главни с дилафа.
— Какво правиш? — чува се глас зад гърба й.
Тя изпищява, изпуска дилафа и се обръща по посока на гласа.
— Внимавай — казва Бен, става от дивана, вдига дилафа от пода и го слага на поставката му до камината.
— Какво правиш тук?
— Опитвам се да спя. — Бен сочи към намачканите възглавници на дивана.
— Мислех, че си си тръгнал.
— Съжалявам, Аманда. Не бях в състояние да карам.
— Къде е колата?
— Оставих я в гаража. — Той се протяга и си приглажда косата. — Сега навярно съм достатъчно трезвен. Ще ти се махам от главата.
— Не — бързо казва Аманда — Не искам да си тръгваш. Моля те — не си отивай.