Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— От какво?
— Че полицаите ще ми отнемат децата.
— Никой няма да ви отнеме децата — уверява я Бен.
— Те са всичко, което имам — казва Хейли и избърсва избликналите сълзи.
— Никой няма да ви ги отнеме — отново заявява Бен.
— След като се оженихме, аз веднага забременях — Хейли говори повече на себе си, отколкото на Бен и Аманда. — Но изведнъж, в четвъртия месец, пометнах. Така стана още няколко пъти в следващите години.
После имах две мъртвородени. Това беше най-лошо. Да износиш едно бебе напълно, то да е идеално оформено, а да не диша. Не мога да ви опиша… Нямам търпение да отведа децата си обратно в Англия.
— Защо, според теб, Гуен Прайс не е казала на полицията истината? — прекъсва я Аманда.
— Не зная. Може би в действителност не е толкова важно защо го е застреляла.
— И ти не си ни най-малко любопитна да разбереш?
Хейли поклаща глава.
— Те са имали общо минало — казва тя, сякаш това е достатъчна причина. Няколко секунди асоциациите, пробудени от това просто изречение, се удрят в стените като дребни камъчета. — Сега бих искала да си вървите — казва тя. — Моля ви. Децата ми сигурно са разтревожени до смърт.
— Мисля, че си казахме достатъчно за тази вечер — съгласява се и Бен, а Аманда бавно и неохотно се изправя на крака.
— Нали няма да кажете на никого нищо от това? — умолително казва Хейли, докато ги изпраща до коридора. — Искам да кажа, то само ще отвори цял буркан с червеи и никой няма да има полза. Явно и майка ти се чувства по същия начин. Моля ви — повтаря тя, протяга ръка и я поставя върху ръката на Аманда върху бравата. — Моля те, Манди.
Името се отронва от устните й и пада върху кожата на Аманда като киселина. Прогаря плътта й и прониква в мозъка със свистене, което заглушава всички други звуци. Някъде в далечината Аманда чува гласа на Бен:
— Ще поддържаме връзка — струва й се, че казва той.
Моля те, Манди.
Някъде далече се затваря врата. Друга се отваря.
Моля те, Манди.
— Добре ли си? — пита някой.
— Добре съм — отговаря друг.
— Сигурна ли си? — Гласът е по-висок, по-близо.
— Какво?
Моля те, Манди.
— Попитах те, дали си добре — повтаря Бен.
Аманда рязко се връща в настоящето, сякаш дръпната с ластик.
— Защо да не съм добре? — казва, докато влиза в асансьора и натиска бутона за фоайето. — Само защото открих, че единственият мил спомен за майка ми изобщо не се отнася за нея? А за детегледачката! Шибаната съседка. Която обаче е чукала бившия съпруг на майка ми.
— Не си добре — казва Бен.
— Добре съм.
— Дяволски добре или просто добре?
Тя се усмихва.
— Добре съм, Бен. Или поне ще бъда, щом намеря нещо за ядене.
— Хубаво. Защо да не идем някъде да вечеряме? Да се опитаме да набележим следващия си ход.
— Мислиш ли, че имаме такъв?
Той свива рамене. Мобилният му телефон в якето почва да звъни.
— Те имат общо минало — удивено произнася Аманда, докато той отговаря. — Предполагам, че това е достатъчно добър мотив за убийство.
— Здравей — казва Бен в телефона и леко се отдръпва от нея. Тя разбира, че отсреща е Дженифър, дори преди още да чуе отзвука от гласа й. — Какво? Кога е станало това?
— Какво има? — пита Аманда, разтревожена от промяната в тона му.
— Тя добре ли е?
— Кой дали е добре?
— Добре… Аха Благодаря. Оценявам го… Разбира се. Ще ти се обадя по-късно.
— Какво беше това? — пита Аманда, когато Бен прибира телефона в коженото си яке.
— Майка ти е направила опит да се самоубие — тихо произнася той, без да се старае да смекчи новината.
— Какво? Как?
— Явно е погълнала шепа хапчета.
— Хапчета ли? Откъде би могла да ги вземе?
— Не зная. Закарали са я в „Етобикок Дженерал“.
— Можем ли да я видим?
Вратите на асансьора се отварят и Бен повежда Аманда през фоайето.
— Можем да пробваме.
30
Пътят до западния край на града й е станал вече толкова познат, че на Аманда й се струва, че би могла да го измине насън, макар да се съмнява, че някога ще може отново да заспи. Чувства главата си като стъклен буркан, пълен със стари монети — дебели и тежки, сякаш ще се пропукат, със съмнителна стойност при това. Мисли, подобни на дребни пенита, тракат в ума й и се търкалят пред очите й: майка й е луда — майка й умира, майка й е застреляла абсолютно непознат човек — застреляла е бившия си съпруг, Хейли Молинс е типичното момиче от съседната къща — момичето от съседната къща е лъгало всички от самото начало.