Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
На четвъртия етаж излизат от асансьора и поемат по коридора покрай стаята на сестрите.
— Стая 426? — Бен пита малката групичка медицински сестри, които си говорят зад високия плот, отрупан със свежи цветя.
Сестрите се обръщат към тях с едно общо изящно движение. Едната, жена на средна възраст, с блестяща кафява кожа и черна къдрава коса, се отделя от групата.
— Гуен Прайс ли търсите?
— Тя добре ли е? — пита Аманда, затаила дъх.
— От семейството ли сте?
— Аз съм нейната дъщеря.
Сестрата поглежда към Бен.
— А вие?
— Нейният адвокат.
— От другата страна, завийте наляво, последната стая вдясно.
Аманда се откъсва от Бен и поема в противоположната посока.
— Не съм сигурна дали пускат посетители — провиква се след тях сестрата.
Веднага, след завоя, пред вратата те забелязват охраната. Той има светлокафява кожа и къса коса. Немного висок, забелязва Аманда, когато мъжът става от стола си, но под изрядната му полицейска униформа се очертава мускулесто тяло. От красивото му лице гледат тъмни и подозрителни очи. Цялото му изражение е предупредително. Сякаш казва: приближете се, ако смеете.
— Мога ли да направя нещо за вас, приятели? — пита с тон, който предполага, че е най-добре да не му губят времето.
— Аз съм Бен Майерс, адвокатът на Гуен Прайс — заявява Бен и си показва личната карта. — Това е Аманда Травис, нейната дъщеря. Бихме искали да видим госпожа Прайс.
Аманда подава на полицая шофьорската си книжка и докато той я разглежда за миг, хвърля поглед към затворената врата на болничната стая. Майка й е вътре в тази стая, мисли си. Лежи в леглото. Вероятно умира.
Защо?
— Извинете ме за момент — казва полицаят, отдалечава се на няколко крачки от тях и дискретно говори по мобилния си телефон.
Защо майка й би искала да се самоубие? Защо по-скоро би умряла, отколкото да каже истината?
Аманда се поклаща напред-назад на токчетата си. Защото е моята майка, ето защо. Кога ли е правила изобщо нещо смислено?
— Добре — казва полицаят и прибира телефона си в калъфа на колана. — Можете да влезете. Но само за няколко минути.
— Как е тя? — пита Бен.
— Ще се оправи. Но трябва да ви предупредя…
— За какво да ни предупредите? — пита Аманда.
— Има доста охлузвания.
— Охлузвания ли? Защо има охлузвания? Да не е паднала?
— От това, което разбрах, на съквартирантката й не й се е харесала особено кражбата на нейните лекарства. Малко се е разярила. — Той издава някакъв звук, нещо повече от подсмихване, по-малко от смях. — Схватката навярно е спасила живота на майка ви.
Аманда се опитва да си представи как майка й си разменя удари с друга жена. Вижда как я повалят на земята, налагат я по главата и раменете, деликатната й кожа се покрива със синини. От представата коленете й омекват и тя полита към земята. Бен я улавя точно преди да падне.
— Става все по-добре и по-добре — казва тя, изправя се отново на крака и се освобождава от грижовните му ръце.
— Всичко наред ли е? — пита полицаят.
— Готова ли си да влезеш вътре? — пита я Бен.
— Добре съм.
— Всичко е наред — казва Бен на полицая и отново се обръща към нея. — Сигурна ли си?
В отговор Аманда отваря вратата на болничната стая на майка си и пристъпва вътре.
Вижда дребна жена, завита с твърдите бели болнични чаршафи. Лицето й представлява гневна палитра от червени и лилави петна. Един куп тръбички са прикрепени към ръцете й и някаква течност бавно се отцежда от системата във вените й.
Някаква фигура, седнала до леглото, внезапно се размърдва и демонстрира присъствието си.
Какво правиш тук, пита баща й.
— Това са дъщерята на Гуен Прайс и нейният адвокат — казва полицаят на сестрата, която оставя книгата си на стола.
Мама защо е в леглото?
— Как е майка ми? — Аманда пита сестрата.
Почива си.
— Изглежда по-зле, отколкото е, заради побоя — отговаря сестрата.
Защо си почива? Да не е болна?
— Наложи се да й промием стомаха, естествено — продължава сестрата. — Но тя е имала късмет. Лекарствата не са стояли дълго в организма й. До сутринта ще се оправи.
Сутринта ще е по-добре.
— Колко време ще я държите тук?