Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Бог е свидетел, че това е вярно — потвърждава Аманда, за да избегне и двете интерпретации и се взира в празната кутия на пода помежду им. — Какво стана с пицата?
— Предполагам, че я изядохме.
— Толкова бързо?
Бен си довършва виното, поставя чашата си на пода и се накланя към Аманда.
— Има още една причина да се върнеш — произнася тихо.
Трийсет секунди, мисли си Аманда и изпразва остатъка от виното си наведнъж. Това е, мисли си тя. Нито секунда по-рано. Сърцето й бие толкова бързо, че има опасност да получи сърдечна криза.
— Каква например? — Протяга се пред него, стараейки се да докосне с гърди ръката му, и поставя празната си чаша до неговата. Поглежда го очаквателно в очите. Време е, мисли си и поклаща тяло към него. Десет секунди… девет… осем…
— Ами, например тази къща — казва той и тонът му изведнъж става официален, обляга се назад към дивана, втренчен в огъня. — Ако майка ти отиде в затвора, което изглежда все по-вероятно, ти навярно ще трябва да я продадеш.
— Какво?
— Казах…
— Чух какво каза. — Аманда ядосана се отдръпва — Мислех, че няма да говорим за майка ми.
— Права си. Съжалявам.
— Съжаляваш, друг път. Какво става тук?
— За какво говориш?
— Знаеш за какво говоря. Ти ме подведе.
— Как така съм те подвел?
— Не си играй игрички с мен. Направи го нарочно.
— Какво съм направил нарочно?
— Връщаш си го за нещата, които ти наговорих в колата, нали?
— Съжалявам, но малко ми е трудно да си припомням толкова от отдавна.
— Не ти вярвам.
— Не зная за какво говориш — настоява той.
— Аха, добре, аз си лягам. — Тя тромаво се изправя на крака. Възможно ли е да е сгрешила? И Бен наистина да няма представа защо е толкова разстроена? Да е допуснала фантазиите и егото й да вземат връх над нея? Не, решава Аманда, доловила леката усмивчица, скрита зад привидното му объркване. Той много добре знае какво става.
Ти си адвокат, не психиатър, беше му казала в колата. И определено вече не си мой съпруг.
Напълно си права.
Аманда се втурва в хола, спира, връща се във всекидневната, яростта й нараства с всяка крачка.
— Не беше прав, знаеш ли?
— Не съм бил прав ли? За кое?
— Не си по-голям тарикат като адвокат. — Завърта се на пети и хуква по стълбите — Сам можеш да намериш пътя към вратата — провиква се от върха на стълбите. — Копеле — проплаква и трясва вратата на спалнята зад гърба си.
Пада на леглото и захлупва глава във възглавницата, за да не достави на Бен удоволствието да види сълзите й. Колко ли време бе чакал момента да я унижи, чуди се тя. От днес следобед? Откакто бе пристигнала в Торонто? Откакто го бе напуснала?
Чува входната врата да се отваря и затваря и отива до прозореца. Бен се опитва да вкара ключа в ключалката на вратата на белия корвет.
— Прекалено си пиян, за да караш, задник такъв — промърморва тя и се връща в леглото с надеждата полицията да го спре, да го обвини за шофиране в пияно състояние и да го хвърли в затвора. Или още по-добре, да се блъсне с колата в някое дърво… — Не — произнася и бързо връща клетвата си обратно. — Не искам да те спира полицията. Не искам да се нараниш. Не искам нищо лошо да ти се случи. Никога. Чуваш ли ме? Връщам си го обратно. Връщам си го обратно. — Отново отива до прозореца, но колата му вече я няма — Връщам си го обратно — плаче, отмята завивките и се стоварва в тях. — Връщам си всичко обратно. Всичко. Чуваш ли ме? Връщам си го.
Събужда се в два часа сутринта с пулсиращо главоболие.
— Мислех, че с добро вино това не може да се случи — казва тя и се колебае дали да не стане и да изпие нещо. Накрая решава да не прави нищо. Заслужено си получи главоболието.
Бен е прав да я мрази. Тя го унижи, когато го напусна преди осем години, без извинение или обяснение и през цялото време, откакто се бе върнала в града, го бе използвала безсрамно. Ако тази нощ е успял да си върне поне мъничко от това, ами, толкова по-добре за него. Сама си го бе изпросила. Във всеки случай, всичко, което се бе случило днес, и всичко, което не се бе случило тази нощ, бе направило кристално ясно едно нещо: нищо не може да постигне, ако продължава да се мотае още в града. Бен няма нужда от нея. Майка й не я иска. Каква работа има тук, освен че прави нещастни всички, включително и себе си? Сутринта ще се обади на авиокомпанията и ще резервира първия възможен полет към дома.