Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Нито пък аз — каза Бевъридж. — Би било достатъчно трудно да се доберат до брега, дори ако всички в лодката са били на едно и също мнение, да не говорим пък за този случай, когато са били във враждебни отношения.
— Освен ако са били тук много по-рано от определения за предаването на откупа час. В четири следобед вече е било тъмно, а самият кей би могъл да скрие една малка лодка от повечето погледи… — Тя потъна в размисъл. — Вие кога се разположихте тук?
— От нас се очакваше да наблюдаваме цялата местност още от два следобед. Първите екипи се разположиха по места още към шест.
— Така че, поне на теория, може те да са се промъкнали след смрачаване и преди вие да заемете местата си — каза тя замислено.
— Възможно е — Бевъридж очевидно не беше убеден. — Но как са могли да бъдат сигурни, че няма да наблюдаваме отблизо и кея? И как човек би могъл да бъде сигурен, че едно шестмесечно бебе ще пази тишина в този жесток студ, в продължение на три-четири часа?
Карен тръгна по стария кей, удивлявайки се на промените в бреговата линия. Колкото повече технически подробности научаваше за този случай, толкова по-трудно й ставаше да го разбере. Не се имаше за глупава, и все пак не можеше да свърже нещата в логична последователност. Нямаше нито един доказан случай, в който свидетел да е забелязал Кат или Адам след момента на отвличането. Никой не бе забелязал хора да се навъртат около дома й, никой не бе видял самото отвличане. Никой не бе видял похитителите да пристигат на мястото, определено за предаване на откупа. Никой не беше видял как са успели да избягат. Ако не беше съвсем истинският труп на Кат Грант, Карен би била склонна да повярва, че тези неща изобщо не са се случвали.
Но се бяха случили.
Замъкът Ротесуел
Броуди Грант подаде доклада на Бел на жена си и се зае с машината за еспресо в кабинета си.
— Тя се справя удивително добре — каза той. — Не бях много убеден, че уговорката, която Сюзън постигна с нея, ще даде резултат, но се оказва, че си е струвало. Имах намерение да наема частен детектив, но като че ли журналистката се справя не по-зле.
— Заложила е на този случай значително повече, отколкото би заложил един частен детектив, Броуди. Струва ми се, че тя се надява на резултати почти толкова отчаяно, колкото и ние — каза Сюзън Чарлсън, наля си чаша вода и се разположи на седалката в прозоречната ниша. — Имам чувството, че заради това изключително право на достъп до теб тя се надява да напише бестселър.
— Ако ни помогне да получим някакви отговори след толкова много време, ще го е заслужила — каза Джудит. — Ти си прав, началото е впечатляващо. На какво мнение е инспектор Пири?
Грант и Сюзън се спогледаха бързо, заговорнически.
— Не сме й представили още доклада — каза Грант.
— Но защо не? Предполагам, че той ще й бъде от полза — Джудит загледа озадачено ту единия, ту другия.
— Струва ми се, че ще е по-добре да запазим засега тези сведения за себе си — каза Грант, натискайки копчето, което пропускаше гореща вода под налягане през кафето, за да направи съвършено еспресо, достойно за италианско заведение. — Нямам особено щастливи спомени от последния път, когато си сътрудничих с полицията. Те оплескаха нещата и в резултат на това загина дъщеря ми. Този път смятам да разчитам на тях колкото е възможно по-малко.
— Но това е работа на полицията — възрази Джудит. — Ти самият ги повика, не може сега да ги пренебрегваш.
— Не мога ли? — Той вдигна глава. — Може би, ако ги бях пренебрегнал и навремето и бях вършил всичко на своя глава, Кат би била още жива. И тогава Адам… — той млъкна рязко, съзнавайки, че нищо, което би казал от тук нататък, не би му помогнало да се измъкне от дупката, която сам бе изкопал с думите си.
— Разбирам — каза Джудит. Гласът й беше остър като отцепила се треска. Тя хвърли документите на бюрото и излезе.
Грант направи гримаса.
— Джоб в леда — каза той, когато вратата се затвори зад жена му. — Не се справих особено добре този път. Вероломно нещо са думите.
— Ще й мине — отбеляза небрежно Сюзън. — Но аз съм съгласна. Би трябвало да пазим тази информация само за себе си засега. Всеизвестно е, че в полицията никога не успяват да опазят в тайна получените сведения.