Владение на мрака

Карен се засмя. Вече беше успяла да хареса този весел дребен човечец, макар да съзнаваше отлично, че нещата биха стояли по-различно, ако се бе наложило да работят заедно по негово време.

— Убедена съм, че помните случая с убийството на Катрина Макленън Грант — каза тя.

Лицето му внезапно помръкна и той кимна.

— Никога не бих го забравил. Бях там през онази нощ — разбира се, вие знаете това, нали затова съм тук. Все още ми се случва да го сънувам. Изстрелите, мириса на барут в морския въздух, писъците и виковете. Толкова години изминаха оттогава, а какво стана междувременно? Лейди Грант е в гроба до дъщеря си. Джими Лосън е в затвора с доживотна присъда. А Броуди Грант си продължава да е господар на шибаната вселена. Нова жена, нов наследник. Странно как се завъртат нещата, нали?

— Човек никога не знае — отвърна Карен, възползвайки се засега от възможността за размяна на банални фрази. — Е, ще може ли да ми разкажете какво точно стана, докато слизаме към Лейдис Рок?

Те тръгнаха покрай редица къщи, подобни на онези от улицата, на която живееше Джени Прентис в Нютън ъв Уиймс, забравени и самотни сега, когато поводът за построяването им вече не съществуваше. Скоро навлязоха в гората и пътеката заслиза надолу. От едната им страна имаше висока колкото половин човешки ръст каменна стена, обрасла с храсталаци. В далечината проблясваше морето, този път, когато слязоха на брега, слънцето по изключение грееше.

— Наши хора бяха разположени тук горе, и по брега при Уест Уиймс — каза Бевъридж. — По онова време по брега не можеше да се стигне до Ийст Уиймс заради насипите от мината. Но когато направиха крайбрежната алея, с парите от Европейския съюз изнесоха всички минни отпадъци от предната част на брега. Като го погледне сега човек, не може да го познае.

Беше прав. Когато слязоха на брега, Карен установи, че погледът й стига покрай Ийст Уиймс чак до високия нос, на който се намираше Бъкхейвън. През 1985 година такъв изглед би бил невъзможен. Тя се обърна към Уест Уиймс, и установи с учудване, че действително може да види Лейдис Рок от мястото, на което стоеше.

Карен последва Бевъридж по пътеката, опитвайки се да си представи как е изглеждало всичко през онази нощ. Според досието луната е била в първа четвърт. Виждаше в мислите си тънкия полумесец и звездите, подобни на прободени с карфица дупки в небето, леденостудената нощ. Голямата мечка — с формата на черпак с дълга дръжка. Пояса и меча на Орион, и всички останали съзвездия, чиито имена не знаеше. Полицаите, скрити в гората, сигурно са дишали с отворена уста, така че дъхът им се е смръзвал още преди да излети на облачета от устните им. Видя високите кленове и се запита колко по-ниски може да са били тогава. От по-яките клонове имаше провесени въжета, на които сигурно се люлееха децата, както правеха и когато тя беше малка. С възбуденото си въображение Карен ги виждаше като примки на палач, провиснали неподвижно в мекия утринен въздух, очакващи своите жертви. Тя потръпна леко и забърза, за да настигне Бевъридж.

Той посочи нагоре, към високите скали над върховете на дърветата.