Убийството на султана

– Добре, ами онзи генуезки рицар… Морякът, отбранявал града с петстотинте си войници… Джустиниани ли, как се казваше?

Пак питаше нашият пухльо Пеями. Явно беше събрал доста информация за обсадата на Константинопол. Но онова, което ме впечатли, беше настойчивият блясък в кафявите му очи. Мисля, че питаше не само от любопитство, а просто искаше да се противопостави на деспотичната си съпруга. И стойката му беше променена – удобно облегнат в седалката.

– Така ли беше, господин Мющак? Четох, че този Джустиниани и воините му са се сражавали храбро.

С голямо удоволствие потвърдих думите на дребния мъж.

– Напълно прав сте, господин Пеями. Джовани Лонго бил от семейство Джустиниани. Велик пълководец, умен воин и храбър боец. Малко спорна е бройката на войниците му – според едни петстотин, според други седемстотин. Но колкото и да са били, пристигането на такъв известен воин в най-критичния за града момент е направило императора щастлив. Дотолкова, че го удостоил със званието маршал и му подарил остров Лимни. А Джустиниани до последния ден от обсадата показал с военното си майсторство и героизъм, че заслужава напълно наградите си.

– Но, професоре, Джустиниани не е ли бил също католик? – попита доста по-уверено Пеями. Жена му вече не го гледаше накриво и слушаше мълчаливо, макар и без уважение, за да научи. – Защо католически командир ще помага на православни?

– Браво, ето още един чудесен въпрос – продължих да окуражавам тиранизирания мъж. Като видях как игриво се усмихва, и аз се развеселих: – По този въпрос мненията се различават, господин Пеями. Някои твърдят, че Джовани Лонго е отишъл да помага при обсадата за пари, други – че е искал да се прослави с бойните си умения в християнския свят, а трети – че се е притекъл на помощ на императора от жалост към изоставения от света град. Трудно е да се каже кое е вярното, може би и трите. Истината е, че приносът му към съпротивата на града е огромен. Още щом пристигнал, се заловил за работа. Първо организирал защитниците, разпределяйки ги на групи по народност, после наместил оръдията и катапултите по стените. Ремонтирал слабите места. Работил с все сили от момента на пристигането си до последния ден. Но последният ден – 29 май – щял коренно да промени както съдбата на древния град, така и неговата.