Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Сакс взе една кутия от катастрофата.

- Знаеш ли откъде е започнал огънят? - попита Райм.

-      Почти.

-      Вземи проба от пепелта, половин-един литър, кол­кото се може по-близо до мястото на избухване на пожа­ра.

-      Добре.

Тя се покачи на двуметровия тухлен зид - всичко, което бе останало от северната стена на църквата. Погледна надо­лу, към задимената яма под краката си.

Един пожарникар изкрещя:

-      Хей, полицай, районът още не е обезопасен. Опасно е.

-      Не по-опасно от последния път, когато влизах - от­върна тя и с дръжката на кутията за боя между зъбите се спусна от зида.

Линкълн Райм я гледаше, но всъщност виждаше себе си преди три и половина години: как сваля сакото си и слиза в шахтата на метрото близо до кметството.

-      Сакс! - Тя се обърна. - Внимавай. Видях какво си нап­равила с колата. Не искам да рискуваш два пъти живота си в един и същи ден.

Тя кимна и се скри зад ръба на зида.

След няколко минути Райм извика на Банкс:

-      Къде е тя?

-      Не знам.

-      Искам да ти намекна да идеш да я потърсиш.

-      А, разбира се.

Банкс погледна зад зида.

-      Е? - попита Райм.

-      Голяма бъркотия.

-      Разбира се, че ще е бъркотия. Виждаш ли я?

-      He.

-      Сакс? - изкрещя Райм.

Отвътре се чу пукане, после чупене на греди. Вдигна се облак прах.

-      Сакс? Амелия?

Никакъв отговор.

Точно когато смяташе вече да праща да я търсят, тя се обади:

-      Идвам.

-      Джери? - извика Райм.

-      Готов съм.

Кутията от боя изхвърча от мазето. Банкс я хвана с една ръка. Сакс излезе, избърза ръцете си в панталоните.

-      Добре ли си?

Тя кимна.

-      Сега да се заемем със страничната уличка - нареди Райм. - Тук през цялото денонощие минават коли, затова сигурно е паркирал някъде встрани. Ето къде е спрял. Из­ползвал е онази врата.

- Откъде си толкова сигурен?

-      Има два начина да отвориш заключена врата без експлозив - като разглобиш бравата или като я откачиш от пантите. Тази врата е била заключена с резе отвътре, затова престъпникът я е откачил от пантите. Виж: не си е дал труда да ги намести много добре, след като е изля­зъл.

Двамата се насочиха към вратата. Вървяха между овъг­лената църква и високите сгради от другата страна на улич­ката. Стъпка по стъпка. Сакс държеше „Полилайт“-а насо­чен към паважа.

-      Искам да намерим следите от гумите му - каза Райм. - Да видя къде е била задната част на колата.

-      Ето - каза Сакс. - Следи от гуми. Но не мога да разбе­ра дали са от предните, или от задните. Може да е влязъл на заден ход.

- Грайферите ясни ли са, или замазани?

-      Малко замазани.

-      Значи са от предните гуми. - Райм се изсмя на не­доумението ѝ. - Нали си специалистка по автомобилите, Сакс. Следващия път, като тръгваш с колата, обърни вни­мание как завърташ малко кормилото, преди да запалиш. За да се увериш, че предните колела сочат направо. Следите от предните гуми са винаги по-размазани от задните. Така, откраднатата кола е „Форд Таурус“, модел 1997. Дъ­лъг е 494 сантиметра, разстояние между осите - 271 сан­тиметра. Приблизително 112 сантиметра от задната ос до края на багажника. Измери разстоянието и изсмучи прах­та.